Производството по делото е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на В.Ч против решение № 12 от 11.01.2018г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала „Струма“, Лот 3.3., с обхват от км 397+600 до 420+624 и етапна връзка към съществуващ път 1-1 (Е79) при км 397+000 и нова пътна връзка на път 1-1 (Е79) с общински път с. Н. Д - с. Д.“, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор 65334.182.647 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. – урбанизирана територия, заедно с изградените в него сграда с идентификатор 65334.182.647.2 и сграда с идентификатор 65334.182.647.3, собственост на жалбоподателя. Същият излага съображения, че размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот е занижено и не съответства на действителната пазарна цена на имота, в него не са включени и извършени подобрения.

Ответната страна - Министерският съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция " Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Оспореното решение е издадено от компетентния орган, в изискуемата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, какъвто е процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението, неразделна част от решението. Не се спори по идентичността на вписаните данни за имота. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти.

Безспорни са обстоятелствата за собствеността на процесната част от отчуждения имот, ведно с построените в него две сгради, както и вид на територията – урбанизирана.

Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителния доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение е в размер на 79 713 лв. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните, е установено, че оценката на частта на отчуждения недвижим имот е определена съобразно изискванията на закона. Имотът е оценен като земя в урбанизирана територия и по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС вр. чл. 96, ал. 1 ППЗДС, а именно, когато не могат да се определят пазарните цени на имотите по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ), като получената стойност се удвоява. В случая следва да се вземе предвид данъчната оценка по данъчно удостоверение от 19.10.2017 г., а не тази от 12.09.2018 г., тъй като такава оценка към релевантния момент за определяне на размера на обезщетението не е съществувала. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая по делото не са налице доказателства, установяващи извършени сделки с имоти, с подобни на отчуждавания характеристики, в относимия период, поради което пазарната цена правилно е определена по чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС във вр. с чл. 96, ал. 1 ППЗДС.

Обезщетение за претендираните подобрения не следва да се присъжда, тъй като жалбоподателят не представя доказателства, установяващи точните параметри на подобренията, така че същите да могат да бъдат оценени и да бъде определено равностойно парично обезщетение. Не са представени и доказателства, че подобренията, които представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, са построени законно, а съгласно чл. 96, ал. 3 ППДС равностойно парично обезщетение не се дължи за незаконно построени сгради и подобрения в имота - предмет на отчуждаване. Следователно обжалвания акт е постановен и в съответствие с материалния закон.

С оглед на изложеното решението в оспорената част е законосъобразно, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, жалбоподателят дължи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ч против решение № 12 от 11.01.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала „Струма“, Лот 3.3., с обхват от км 397+600 до 420+624 и етапна връзка към съществуващ път 1-1 (Е79) при км 397+000 и нова пътна връзка на път 1-1 (Е79) с общински път с. Н. Д - с. Д.“, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор 65334.182.647 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. – урбанизирана територия, заедно с изградените в него сграда с идентификатор 65334.182.647.2 и сграда с идентификатор 65334.182.647.3

ОСЪЖДА В.Ч да заплати на Министерския съвет на Р. Б сумата 100лв. (сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.