Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. С., чрез ст. юрк. Н.Г против решение № 440/22.01.2018 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. дело № 8072/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0294177/26.06.2017 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК.Оните възражения са за мотивираност на определения срок на наложената мярка от 14 дни. Според касатора срокът е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в търговския обект.
Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Бул нефт 2000“ ЕООД, чрез управителя М.Н е представил по делото писмени бележки, означени като „писмени записки“, в които оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на административния съд.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 0294177/26.06.2017 г. на директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. С., с която на „Бул нефт 2000“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция за продажба на дизелово гориво, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС - неспазване на реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че нарушението на реда за съхраняване на свидетелството за регистрация на ФУ не води до неправилно определяне на реализираните доходи и публичните задължения и наложената принудителна мярка не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид.
Другият аргумент за незаконосъобразност на акта, според съда е липсата на конкретни мотиви относно срока, за който е наложена мярката – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което препятства проверката Решението е правилно като краен резултат.
Настоящият състав споделя вторият аргумент на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Другите изложени съображения се отнасят до предпоставките за допускане на предварително изпълнение на наложената мярка по чл. 60, ал. 1 АПК, което е отменено в отделно производство.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС (в приложимата по време ред. от ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, като подлежи на оспорване по реда на АПК. На основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС при запечатване на обекта се забранява и достъпа до него.
В процесния случай мярката е наложена за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти - неизпълнение на задължението за съхранение в търговския обект на свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД. Видно от съдържанието на оспорената заповед, срокът от 14 дни, е определен с мотиви за неспазването на друго нормативно установено задължение – неиздаване на касова бележка. От протокола за извършена проверка от 07.06.2017 г. е видно, че към момента на проверката търговският обект – бензиностанция за продажба на дизелово гориво, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от Бул нефт 2000 ЕООД, е затворен и не работи. Отпечатаният от органа по приходите отчет „Х“ от фискалното устройството в обекта за 07.06.2017 г. е с оборот „0.00“ лева. В протокола е отразено, че свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, издадено на 21.04.2016 г. е представено на 08.06.2017 г. Не са констатирани други нарушения при отчитането и регистрирането на продажбите в този търговски обект.
От изложеното следва, че в изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440/22.01.2018 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 8072/2017 г. Решението е окончателно.