Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, подадена срещу решение № 51 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 271/2015 г. по описа на Административен съд - Ловеч. С него по жалба на Й.П е отменена издадена от касатора заповед рег. № 906з-46 от 10.11.2015 г. за наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от седем месеца.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето.
Ответникът Й.П не изразява становище по така подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
Оспореното решение е неправилно предвид извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарната процедура. На служителя, който заема длъжността мл. автоконтрольор, дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложено за извършени дисциплинарни нарушения, квалифицирани като съставомерни по чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР по време на две негови дежурства в смесен наряд. В мотивите е посочено, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 4 от същия закон, но от лице, което е било в състава на комисията, определена с резолюция на директора да извърши проверка по сигнала на Дирекция „Вътрешна сигурност“ за допуснати от полицейски служители нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на вменените им задължения при извършване на пътен контрол. По този начин издателят на заповедта е участвал в извършената проверка и в качеството си на председател на комисията началникът на СПП е подписал справката за резултата от проведеното дисциплинарно производство и конкретното предложение за налагане на дисциплинарното наказание.
При така установеното от фактическа страна, административният съд неправилно е приел, че ЗМВР не допуска възможността едно лице да изпълнява функции както на дисциплинарно разследващ, така и на дисциплинарно наказващ орган. В случая не се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, когато задължително се налага дисциплинарното наказание „уволнение“. При наличие на данни за извършено нарушение от изброените от т. 2 до т. 15 от тази разпоредба нарушения провеждането на дисциплинарно производство е регламентирано в чл. 207 от ЗМВР. В тази процедура, която е подчинена на отделни императивни правила, изрично е направено разграничението между функциите на дисциплинарно наказващ и дисциплинарно разследващ орган. В останалите случаи чл. 208 от ЗМВР не само допуска дисциплинарното производство да започне без издаването на нарочна заповед, но в чл. 205, ал. 2 от същия закон диспозитивно предвижда извършването на проверка по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган. Същият съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Следователно за хипотезите на извършени дисциплинарни нарушения по чл. 198 - 202 и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР функциите по установяването им и по налагането на съответното наказание е допустимо да се съвместяват от компетентните органи по чл. 204 от ЗМВР.З, след като в настоящия случай дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, то не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Останалите констатации на решаващия съд за пороци при проведената процедура и за несъответствие на заповедта с материалния закон също са неправилни и необосновани. Касационната инстанция не споделя изводите, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР оспорената заповед не съдържа фактическите и правни основания за издаването й и че видеозаписите от автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“, предоставени от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, не могат да бъдат годно доказателствено средство в дисциплинарно производство.
Неправилно е прието за основателно възражението на наказания служител за несъставомерност на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. След като същият не заявява кой от двамата в наряда е поставил предмет (полицейска шапка) върху камерата в купето на служебния автомобил, каквото нарушение на конкретни разпоредби от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил е установено, то е налице укриване на същото.
Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР по индивидуализацията на вида и размера на наказанието. Изрични мотиви в тази насока не е следвало да бъдат излагани, доколкото в чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗМВР изрично е посочено, че за изброените нарушения се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото разноски не се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 51 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 271/2015 г. по описа на Административен съд - Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П срещу заповед рег. № 906з-46 от 10.11.2015 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч. Решението е окончателно.