Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“- В. Т при ЦУ на НАП срещу Решение № 50 от 23.04.2018г., постановено по адм. дело № 7 от 2017г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04000416001017-091-001/24.08.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 368/16.12.2016 година на Д. Д „О”ЕООД, което е стопанисвало хладилен склад в с. Л., обл. София, с ветиринарен рег. № BG 2203011 са достатъчни, за да индивидуализират мястото на предаването на стоката. Същото кореспондира с декларирания от издателя на фактурите обект - офис складова база -с. Л., О. С и регистрирания от него на същия адрес ЕКАФП. В тази връзка съдът е отчел и показанията на свидетеля П.С, който в съответствие с данните по приемо - предавателните протоколи и пътните листи, е потвърдил, че е приел стоката и я е превозил до предприятието на ревизирания във В. Т с товарен камион Скания ВТ 5345 ТВ. Решаващият състав е обсъдил изложеното от свидетеля М.И, който, в качеството си на технолог, е разяснил, че без конкретна преценка от негова страна стоките не могат да се приемат нито в склада, нито в производството на ревизираното дружество. В тази връзка са взети предвид и констатациите на експерта по проведената СТЕ, съобразно който горепосочените документи са били обект на многократни външни одити от сертифициращата организация SGS и от компетентните органи на ОДБХ - В.Т.П техните проверки е установено, че записите са водени редовно и съответстват на регламентираните изисквания в националното и европейското законодателство по безопасност на храните. При тази фактическа установеност съдът е приел, че изводът за реалност на спорните доставки не се разколебава от констатациите, съдържащи се в издадения на доставчика РА, независимо от обстоятелството, че производството е било проведено по особения ред на чл. 122 ДОПК. Съобразил е, че ревизираният не е бил страна по това ревизионно производство, с оглед на което спрямо него е неприложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Акцентирал е върху извода на вещото лице, че анализът на документооборота на ревизирания показва пълна проследяемост на суровините от доставчика до крайния продукт, както и физическото им наличие в склада на предприятието като доставени именно от издателя на спорните фактури. Поради това е достигнал до извода, че фактурираните стопански операции са действително извършени.
Относно 10 бр. фактури, издадени от „П”ООД в с. П., област С. е логистична база, която се предоставя на различни фирми, като този склад е мястото на предаване на стоката, посочено в представените търговски документи. В заключение, съдът е достигнал до извода, че спорните доставки са реално извършени, поради което незаконосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на спора от фактическа страна и необоснованост на формираните констатации. Решаващият състав подробно е обсъдил разпределението на доказателствената тежест между страните, ведно с доказателствената сила на всички относими доказателства, като е извършил и конкретна преценка на тяхната истинност с оглед предприетото от органа по приходите оспорване. Той е съпоставил съдържанието на отделните документи и е анализирал корелацията им с останалите относими доказателства, в резултат на което е формирал обосновани фактически констатации.
Несподелима е тезата, че непровеждането на ССчЕ, която да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците, опровергава заключението на съда, че спорните доставки са реално извършени. В своите тълкувателно приложими актове СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. Последователно е разбирането на ВАС, че при преценката за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на изследване подлежи единствено пряката доставка, обективирана в спорната фактура, но не и предходните по веригата. Поради това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, произходът на стоката, предмет на съответната доставка, е ирелевантен. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57).
В случая именно такава обща преценка е осъществена от първоинстаниционния съд, който е съпоставил представените частни документи, относими към спорните доставки и е изложил конкретни мотиви защо кредитира като верни съдържащите се в тях изявления. Те се подкрепени от събраните гласни доказателства, които недвусмислено сочат, че доставчиците са разполагали със стоки от същия вид и количество като фактурираните. Показанията на свидетелите, като подкрепящи се по между си, непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, обосновано са ценени и с оглед възможната заинтересованост на работещите при ревизирания. Предвид кореспонденцията им обаче с всички други данни по делото, те правилно са кредитирани от решаващия състав.
Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд подробно е обсъдил сочените от органите по приходите пропуски и несъответствия в представените относими документи, като е изложил и подробни мотиви, обосноваващи формираните фактически и правни изводи.
В частност, за фактурите, издадени от „Балкан 70- Интернационал“ ЕООД решаващият състав е съобразил представеното в хода на съдебното производство доказателство, че „Фиоре“ ЕООД е притежавало хладилен склад в с. Л., обл. София с ветиринарен рег. № BG 2203011, както и показанията на шофьора, осъществил превоза на стоките и на лицето, приело същите. В своята съвкупност те установяват както предаването от доставчика и транспортирането на стоките, така и приемането им от ревизирания, с оглед на което правилно е прието, че доставките са реално извършени. Този извод не се разколебава от писмената декларация на С.К, тъй като нормата на чл. 301 ТЗ сочи, че при действие на едно лице от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, доставчикът е приел извършеното плащане в брой срещу стоката по фактурите и го е отразил в подадената СД по ЗДДС за данъчен период м. 05.2011г., от което следва, че изрично е приел резултатите от коментираните сделки. Ирелевантни са и констатациите в сочения от касатора стабилен РА, издаден на доставчика, които, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не могат да се противопоставят на ревизираното дружество. Същото не е било страна в ревизионното производство, проведено по особения ред на чл. 122 ДОПК и спрямо него е неприложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Без значение е и обстоятелството, че доставчикът е декларирал само една ВОД, тъй като произходът на стоката не е елемент от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, а и поведението на доставчика не би могло да е самостоятелно основание за отказ на данъчно предимство на получателя.
Последният извод е относим и спрямо възраженията на касатора относно доставките по фактурите, издадени от „П. М“ ЕООД. Сочените нередовности при „П. М“ ЕООД и „Агринекс“ ЕООД не опровергават събраните гласни и писмени доказателства, както и заключението по СТЕ, които като кореспондиращи по между си правилно са кредитирани от съда. От техния съвкупен анализ се установява натоварването на стоката от склада, ползван от доставчика, транспортирането й и предаването й на получателя, с оглед на което обосновано е прието, че спорните доставки са действително извършени.
Противоречащ на обстойните мотиви на първоинстанционния съд е доводът на касатора за неустановеност на транспортирането на стоките по фактурите, издадени от „Ем си ем груп 2009“ ЕООД. В тази връзка той подробно е обсъдил събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, установяващи механизма на доставките. Изрично е изяснено предаването на стоките, местото им на натоварване, превозните средства, с които е осъществен транспортът и техните собственици. Включително и спрямо фактура № 1156/11.05.2011г. решаващият състав е уточнил, че придружаващият търговски документ е представен на вещото лице по проведената СТЕ, което конкретно е потвърдило това при изслушване на заключението. С оглед изявлението на експерта и събраните свидетелските показания съдът е приел, че стоката по тази доставка е предадена от издателя на фактурата и е приета от получателя, респективно, че доставката е реално извършена.
Първоинстанционният съд е обсъдил и всички доводи на органите по приходите, обосновали отказът им за признаване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ем си ем груп 209“ ЕООД. Той подробно е обосновал както фактическите, така и правните се изводи, като изложените мотиви напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до извода, че спорните доставки са реално извършени и не са налице обективни данни, че сделките са белязани с измама или злоупотреба, решаващият състав е достигнал до правилния извод, че в тази му част оспореният РА е незаконосъобразен. В резултат на това той е постановил правилно решение, което в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50 от 23.04.2018г., постановено по адм. дело № 7 от 2017г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04000416001017-091-001/24.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 368/16.12.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т при ЦУ на НАП и в частта, с която Дирекция „ОДОП“ – В. Т при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на „Е. М. М Родопа ВТ“ ООД, гр. В. Т разноски в размер на 2 959.92 лв. Решението не подлежи на обжалване.