Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от В.Н от [населено място], срещу заповед 8121К - 757 от 01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗИДЗМВР), обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г. и министерска заповед (МЗ) № 8121К - 426/26.01.2017 г. относно утвърден щат на финансови контрольори по чл. 14а от Правилник за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжност - финансов контрольор, с ранг III младши, наименование на длъжностно ниво по КДА - експертно ниво 2.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводи за нищожност на оспорената заповед, в условията на евентуалност за нейната незаконосъобразност, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, като иска прогласяването на нищожността й или евентуално отм. яната й.

Ответникът - министърът на вътрешните работи не изразява становище по жалбата.

След като прецени данните по делото, доводите в жалбата и събраните доказателства, Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 от АПК двумесечен срок, приложим предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване същата, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят, видно от кадровата му справка (стр. 52-53), е със завършено висше образование, с придобита образователно - квалификационна степен "магистър" по специалностите "Право" и "Финанси и кредит". В.Н е на служба в МВР, считано от 03.05.1999 г., като последователно е заемал следните длъжности:

от 03.05.1999 г. до 01.07.2000 г. - инспектор (финансов ревизор) в служба "Ревизионна" - МВР, с присвоено звание старши лейтенант;

от 01.07.2000 г. до 01.07.2001 г. - старши инспектор отм. ши финансов ревизор) в служба "Ревизионна", старши лейтенант с I младши ранг;

от 01.07.2001 г. до 01.03.2005 г. главен инспектор (главен финансов ревизор) в дирекция "Ревизионна" с последователни присвоени рангове до V старши ранг;

от 01.03.2005 г. до 01.09.2006 г. е заемал длъжността главен инспектор в сектор 02 "Методология, професионална квалификация и правно - нормативно обслужване" към отдел "Организация на финансовите одити, методология, професионална квалификация и правно - нормативно обслужване" при дирекция "Ревизионна" с V старши ранг;

от 01.09.2006 г. до 21.06.2012 г. е заемал последователно длъжностите специалист със степени от III степен, категория - Г- II до специалист - I степен, категория - Г - I в различни структурни звена на дирекциите "Ревизионна", "Финансово - контролна дейност" и "Планиране и управление на бюджета";

от 21.06.2012 г. до 28.12.2012 г. е бил временно назначен на длъжност държавен експерт, категория Г- I степен в "Сертификация на средствата по фондовете от Европейския съюз и предварителен контрол" при САД "Планиране и управление на бюджета" - МВР;

от 28.12.2012 г. до 14.11.2014 г. е заемал длъжността държавен експерт, категория В - главен експерт в същата структура;

от 14.11.2014 г. до 31.03.2015 г. е бил назначен на старша експертна длъжност държавен експерт в същата структура;

от 31.03.2015 г. до издаване на оспорената заповед е бил назначен на длъжност държавен експерт в "Сертификация на средствата по фондовете от Европейския съюз и предварителен контрол" при САД "Планиране и управление на бюджета" - МВР.

Със заповед № 8121з - 1098/09.09.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР, във връзка с чл. 4 и чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС (ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР) са определени за финансови контрольори трима държавни експерти, един от които е жалбоподателят, която длъжност заема и до момента (стр. 25)

Със заповед № 8121 К - 426/26.01.2017 г., (стр. 49), издадена от министъра на вътрешните работи е утвърден щат на финансови контрольори по чл. 14а от ПУДМВР, като са утвърдени 3 броя длъжности за финансов контрольор с минимален ранг III младши и образование - магистър.

С оспорената в настоящето производство заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) и МЗ №8121К - 426/26.01.2017 г. относно утвърден щат на финансови контрольори по чл. 14а от ПУДМВР, В.Н е назначен за държавен служител на длъжност - финансов контрольор, с ранг III младши, наименование на длъжностно ниво по КДА - експертно ниво 2.

Със заповед № 8121 К - 3912/06.04.2017 г. (стр. 28) на министъра на вътрешните работи му е присъден ранг V старши на основание § 69, ал. 5 от ПЗР към ЗИДЗМВР, считано от 01.02.2017 г., т. е. от момента на преназначаването.

При тези данни от правна страна съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 33, т. 9 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Съгласно чл. 39, т. 7 министърът управлява човешките ресурси в МВР. На основание чл. 158 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители в МВР, поради което следва да се приеме, че подписаната лично от министъра оспорена заповед е издадена от компетентния орган по назначаването.

Актът е издаден в предвидената от закона форма. Чл. 11, вр. чл. 9 на ЗДСл предвижда специална форма на административните актове за назначаване на държавен служител, които съдържат неговото наименование; наименованието на органа, който го е издал; правното основание за назначаването; трите имена на назначаваното лице; наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя; длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, каквито реквизити са налични в пълен обем.

Не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта, доколкото такава не е изрично предвидена. Липсва законово изискване да се прекрати съществуващото правоотношение, за да се назначи отговарящият на изискванията за преобразуване на правоотношението в такова по ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) по реда на §69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, както твърди жалбоподателят.

Актът е издаден при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта му. По силата на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на ЗИД заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този ЗИД. С алинея 3 и алинея 5 на същия параграф се предвижда, че служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура и им се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. В конкретния случай, жалбоподателят, която е бил държавен служител с висше образование по ЗМВР "държавен експерт", определен за финансов контрольор, е преназначен като държавен служител по ЗДСл. "финансов контрольор" съобразно щата на съответната структура. В приложимото материално право не се съдържа изискване за максимален професионален опит или стаж, при наличието на който държавният служител следва да бъде назначен на по-висока длъжност. Експертното ниво 2 на длъжността "финансов контрольор" е определено в Класификатора на длъжностите в администрацията (т. 179), който е нормативен акт и не би могло да бъде завишено нито с щата на съответната структура, нито със заповедта за назначаване.

Следва да се отбележи, че по силата на § 6 от ПЗР към Постановление № 18 от 20.01. 2017 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ бр. 9/2017 г., в сила от 01.02.2017 г., служителите със статут по ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), заемащи длъжност "държавен експерт" в общата администрация на Министерството на вътрешните работи към датата на влизането в сила на § 32, т. 2 от Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), се преназначават на длъжност "главен експерт" в общата администрация на Министерството на вътрешните работи при запазване на определения индивидуален размер на основната месечна заплата. Длъжността "главен експерт" също е с експертно ниво 2 по КДА (т. 146) и е дори с по - ниски изисквания за заемането й - бакалавър в сравнение с изискването за "магистър" за финансов контрольор. Предвид изложеното по отношение на длъжността, на която е назначен жалбоподателят, не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като същият като служител с висше образование и предвид заеманата от него до момента длъжност е следвало да бъде преназначен по ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), като специално за "държавните експерти" в общата администрация по смисъла на чл. 7 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) е предвидено в разпоредба на подзаконов нормативен акт да заемат длъжност с по - ниско експертно ниво - 2, с каквото експертно ниво е и длъжността "финансов контрольор". При сравнение на заплатите за предходната и настоящата длъжност е видно, че е спазена и разпоредбата на § 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР относно размера на индивидуалната основна заплата. Изискването за присъждане на достигнатия по - висок ранг - V старши е спазено с последващата заповед № 8121 К - 3916/06.04.2017 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г. - следователно същата на практика изменя оспорената заповед от деня на издаването й, в частта относно ранга и я привежда в съответствие с § 69, ал. 5 от ПЗР към ЗИДЗМВР.Зедта е съобразена и с целта на ЗИДЗМВР, а именно по-високата категория труд, допълнителното възнаграждение по ЗМВР за прослужено време, допълнителния платен годишен отпуск да се ползват единствено от полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не и от другите служители на министерството, чиито задължения и функции са сходни с тези на служителите в останалите министерства.

Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на В.Н от [населено място], срещу заповед 8121К -757/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със заповед № 8121К - 3912 от 06.04.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.