Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД - в несъстоятелност (с предишно наименование „КЗУ Г. И“ ООД, гр. С.) и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София против решение №7814/18.12.2017 г. по адм. д. №8933/2016 г. на Административен съд София-град, с което частично е отменен РА № Р-22221515008615-091-001/07.06.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен и потвърден с решение №1354/08.08.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София.

Всеки от касаторите излага съображения за неправилност на решението в съответната обжалвана част, желае да бъде отменено по подробно изложени доводи. Претендират се разноски.

Като ответници изразяват становище за неоснователност на противоположната касационна жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА № Р-22221515008615-091-001/07.06.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в потвърдената част с решение №1354/08.08.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София, с който на дружеството за определени задължения за данък по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и неначислен данък на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и са начислени лихви за забава.

Съдът е приел РА за законосъобразен в частта на установените задължения за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит и на доначисления ДДС, в резултат на неотразяването му от страна на дружеството касатор, в качеството му на доставчик, както и относно прилежащите лихви. Съдът е съобразил и дължимостта на лихви с оглед по-късно подадени декларации за част от фактурите или разминаването в размера на данъчната основа посочена в друга част от тях.

За да отмени частично РА съдът е съобразил, че за данъчен период м. 06.2012г. по фактури, издадени от касатора „КЗУ Г. И“ ООД в качеството му на доставчик е установен ДДС в общ размер на 4 709, 91 лв. – по фактура №2000000399/08.06.2012г. на „Корабно машиностроене“ АД - ДДС в размер на 4245, 87лв. и по фактура №2000000400/12.06.2012г. на „Мадара“ АД в размер на 464, 04 лв. Посочил е, че ревизиращите органи са приели, че данъкът в размер на 4 729, 91 лв., възстановен с АПВ №1203776/31.07.2012г. е неправилно възстановен и е дължим. С РА са начислени лихви в размер на 3 479, 09 лв., с посочване на лихвен лист, за периода от 17.07.2012г. до 14.03.2016г. Видно от същия обаче лихвите прилежащи на главница 4 729, 91 лв. са в размер на 1 763, 31 лв. Директорът на Дирекция ОДОП е отменил РА за периода м. 06.2012г. в частта му относно начисления ДДС по горесочените фактури, издадени от жалбоподателя, като е определил ДДС за възстановяване в размер на 6 499, 43 лв., а установените с РА лихви в размер на 3 585, 64 лв. е определил на 1 723, 71 лв.

Съдът е приел изводите на директора на Дирекция "ОДОП" относно определените лихви за неправилни. Видно от приложения лихвен лист лихвите в размер на 1 763, 31 лева са за главница 4 729, 91 лева, от която 4 709, 91 лева са отменени, предвид което решаващият състав е определил дължими лихви върху установения ДДС за внасяне в размер на 20 лева, считано от 17.06.2012г. и е отменил РА в тази част. Решението е правилно.

В ревизионния акт, в частта потвърдена с решение на директора на Дирекция "ОДОП", на дружеството касатор на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 13 826, 73 лв. по фактури издадени от „В. Б“ ООД, „ЕР Л. Б“ ЕООД, „Ф. Б“ ЕООД, „Феромен 2006“ ООД, „И. Г“ ООД, „М. Б“ АД, „Елтес“ ЕООД и „МД - Интеримпекс“ ООД. На основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 12 608 лв. за извършена доставка на транспортна услуга по фактура №136/10.10.2012г., издадена от касатора „КЗУ Г. И“ ООД като доставчик на „М. Г“ ЕООД.Уени са и лихви за просрочие, в т. ч. 4 656, 15 лв. за получени авансови плащания, по които данъкът е начислен със закъснение и в определен размер за периода на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит.

В хода на ревизионното и съдебното производства не са анагажирани доказателства, а допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е била заличена, предвид липсата на внесен от страна на жалбоподателя депозит за изготвянето й.

Съображенията на решаващият състав за законосъобразност на РА, относно непризнатия данъчен кредит се споделят от касационната инстанция, а касационната жалба на дружеството се явява неоснователна, предвид следното:

Първото и основно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, визирано в нормата на чл. 71 ЗДДС е наличие на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В настоящият случай се касае именно за непълни реквизити и разминаване с действителните параметри на доставките. Част от фактурите са с различни стойности от декларираните такива, респективно е упражнено право на данъчен кредит в по-голям размер. Правилно с решението на директора на дирекция ОДОП са коригирани до размера на посочените във фактурите, данъчна основа и съответен ДДС.Раване е налице и в сочените като издатели на фактурите дружества в дневниците за покупки на ревизирания субект и действителните им доставчици/издатели. Част от посочени фактури изобщо не са издавани на ревизираното лице, а на други дружества.

Налице е и още едно незаконосъобразно упражнено право на приспадане данъчния кредит, а именно по проформа фактура издадена на „КЗУ Г. И“ ООД. Както и по-горе бе посочено наличието на данъчен документ е условие за приспадане данъчния кредит, липсата на горното правилно е съобразено от съда като препятстващо упражняването на претендираното право от страна на ревизирания субект.

Липсата на данъчни документи, каквито са фактурите или на такива със съдържание, различно от декларираното от ревизирания субект, правилно съдът е приел, че не реализират предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, което от своя страна ограничава правото на приспадане на данъчен кредит.

Въпреки твърденията за фактически грешки при декларирането от страна на „КЗУ Г. И“ ООД, дружеството не се е възползвало от възможността на подаване на коригиращи декларации предвидена в чл. 126 ЗДДС. Органите по приходите правило са коригирали данъчния кредит до размера на отразения във фактурите или не са признали правото на приспадане данъчния кредит по липсващи фактури или такива с различно съдържание от декларираното такова. Така мотивиран и при липсата на надлежни документи съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила.

Относно претендираното право на данъчен кредит през м. 07.2012 г. по фактура издадена през м. 04.2012г., което право е упражнено и през м. 04.2012г. органите по приходите правилно са посочили, че такова право не следва да бъде признато предвид факта, че фактурата е издадена през м. 04.2012 г., а не през м. 07.2012 г. и след като към периода на издаване на фактурата, правото на приспадане данъчния кредит е упражнено, не е налице основание за упражняването му повторно. Намирайки РА за законосъобразен и в тази му част, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт.

Относно доначисления ДДС, във връзка с фактури издадени от ревизираното лице е установено, че с една от фактурите - №0000000136/10.10.2012 г. с получател „М. Г“ ЕООД е документира транспортна услуга от гр. В. до гр. Б., което представлява международен транспорт/превоз. Фактурата е с данъчна основа в размер на 75 648 лв. и не е начислен ДДС, нито е посочено основание за прилагане на нулева ставка. Органите по приходите са установили, че в публичния регистър към Министерство на транспорта, ревизираното дружество не фигурира като притежател на лиценз за извършване на международен превоз на товари и не е разполагало с такъв. Поради това е прието, че ревизираното лице не е изпълнило изискванията на чл. 23, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ППЗДДС) за прилагане на нулева ставка за превоз на стоки, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в резултат на което е начислен ДДС в размер на 12 608 лв.

С нулева ставка се облагат транспортните услуги извън страната в случай, че отговаря на изискванията сочени в чл. 23, ал., т. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, първото от които е превозвачът да разполага с лиценз за извършване на международен превоз. Съдът правилно е съобразил горните норми и необходимостта от притежание на съответните документи от превозвача, за да се възползва от облекчението за облагане с нулева ставка. Фактурираната услуга предоставена от ревизираното лице не кореспондира с икономическата му дейност. Така изложените установености водят на отрицателния извод за прилагане на нулева ставка за транспортна услуга и необходимостта от доначисляване на ДДС.

Ревизираното лице не е включило в справките декларации за периода м. 10.2012 г. издадените на „М. Г“ ЕООД фактури №0000000137/10.10.2012 г. и №0000000138/10.10.2012 г. с отразен в тях ДДС в общ размер на 603, 98 лв. Съдът правилно е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. По смисъла на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Предвид което правилно РА е счетен за законосъобразен и е начислен ДДС в горесочения размер за данъчен период м. 10.2012 г.

Решението и в тази част е правилно и следва да се остави в сила.

Правилен е съдебния акт и в частта на начислените лихви на основание чл. 175 от ДОПК за периоди на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит, както и във връзка с получени авансови плащания, за които ДДС е начислен в по-късен период.

Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващият състав и в частта за частична незаконосъобразност на РА. Жалбата на директора на Дирекция ОДОП се явява неоснователна.

Съдът коректно е определил дължимостта на лихвите на пропорционален принцип, предвид частичната изменение на РА от директора на дирекция ОДОП в посока възстановяване на ДДС за м. 06.2012 г. Директорът на Дирекция ОДОП е отменил РА за периода м. 06.2012г. в частта му относно начисления ДДС по две фактури издадени от „КЗУ Г. И“ ООД в качеството на доставчик на „Корабно машиностроене“ АД и „Мадара“ АД, като е определил ДДС за възстановяване в размер на 6 499, 43 лв., а установените с РА лихви в размер на 3 585, 64 лв. е определил на 1 723, 71 лв. Видно от приложения лихвен лист, лихви в размер на 1 763, 31 лева са прилежащи за главница 4 729, 91 лева, от която 4 709, 91 лева са отменени. Поради което решаващият състав правилно е намерил, че лихвите се дължат само върху установения ДДС за внасяне в размер на 20 лева, считано от 17.06.2012г. Предвид изложеното след като РА е частично отменен, съдът правилно е постановил респективно отмяна на РА за прилежащите лихви върху установения ДДС за внасяне.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав следва да остави обжалваното първоинстанционно решение в сила.

По претендираните разноски, съобразно материалния интерес от уважената и отхвърлена първоначална жалба на ревизираното лице, на страните се следват разноски, както следва:

На Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3231 лв. за настоящата инстанция.

На „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД в несъстоятелност не се дължат разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са заявени от адв.И.В и не са представени доказателства за направени такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7814/18.12.2017 г. по адм. д. №8933/2016 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД - в несъстоятелност, с предишно наименование „КЗУ Г. И“ ООД, гр. С., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3231/три хиляди двеста тридесет и един/ лева.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД - в несъстоятелност (с предишно наименование „КЗУ Г. И“ ООД, гр. С.) и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София против решение №7814/18.12.2017 г. по адм. д. №8933/2016 г. на Административен съд София-град, с което частично е отменен РА № Р-22221515008615-091-001/07.06.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен и потвърден с решение №1354/08.08.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София.

Всеки от касаторите излага съображения за неправилност на решението в съответната обжалвана част, желае да бъде отменено по подробно изложени доводи. Претендират се разноски.

Като ответници изразяват становище за неоснователност на противоположната касационна жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА № Р-22221515008615-091-001/07.06.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в потвърдената част с решение №1354/08.08.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София, с който на дружеството за определени задължения за данък по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и неначислен данък на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и са начислени лихви за забава.

Съдът е приел РА за законосъобразен в частта на установените задължения за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит и на доначисления ДДС, в резултат на неотразяването му от страна на дружеството касатор, в качеството му на доставчик, както и относно прилежащите лихви. Съдът е съобразил и дължимостта на лихви с оглед по-късно подадени декларации за част от фактурите или разминаването в размера на данъчната основа посочена в друга част от тях.

За да отмени частично РА съдът е съобразил, че за данъчен период м. 06.2012г. по фактури, издадени от касатора „КЗУ Г. И“ ООД в качеството му на доставчик е установен ДДС в общ размер на 4 709, 91 лв. – по фактура №2000000399/08.06.2012г. на „Корабно машиностроене“ АД - ДДС в размер на 4245, 87лв. и по фактура №2000000400/12.06.2012г. на „Мадара“ АД в размер на 464, 04 лв. Посочил е, че ревизиращите органи са приели, че данъкът в размер на 4 729, 91 лв., възстановен с АПВ №1203776/31.07.2012г. е неправилно възстановен и е дължим. С РА са начислени лихви в размер на 3 479, 09 лв., с посочване на лихвен лист, за периода от 17.07.2012г. до 14.03.2016г. Видно от същия обаче лихвите прилежащи на главница 4 729, 91 лв. са в размер на 1 763, 31 лв. Директорът на Дирекция ОДОП е отменил РА за периода м. 06.2012г. в частта му относно начисления ДДС по горесочените фактури, издадени от жалбоподателя, като е определил ДДС за възстановяване в размер на 6 499, 43 лв., а установените с РА лихви в размер на 3 585, 64 лв. е определил на 1 723, 71 лв.

Съдът е приел изводите на директора на Дирекция "ОДОП" относно определените лихви за неправилни. Видно от приложения лихвен лист лихвите в размер на 1 763, 31 лева са за главница 4 729, 91 лева, от която 4 709, 91 лева са отменени, предвид което решаващият състав е определил дължими лихви върху установения ДДС за внасяне в размер на 20 лева, считано от 17.06.2012г. и е отменил РА в тази част.

Решението е правилно.

В ревизионния акт, в частта потвърдена с решение на директора на Дирекция "ОДОП", на дружеството касатор на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 13 826, 73 лв. по фактури издадени от „В. Б“ ООД, „ЕР Л. Б“ ЕООД, „Ф. Б“ ЕООД, „Феромен 2006“ ООД, „И. Г“ ООД, „М. Б“ АД, „Елтес“ ЕООД и „МД - Интеримпекс“ ООД. На основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 12 608 лв. за извършена доставка на транспортна услуга по фактура №136/10.10.2012г., издадена от касатора „КЗУ Г. И“ ООД като доставчик на „М. Г“ ЕООД.Уени са и лихви за просрочие, в т. ч. 4 656, 15 лв. за получени авансови плащания, по които данъкът е начислен със закъснение и в определен размер за периода на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит.

В хода на ревизионното и съдебното производства не са анагажирани доказателства, а допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е била заличена, предвид липсата на внесен от страна на жалбоподателя депозит за изготвянето й.

Съображенията на решаващият състав за законосъобразност на РА, относно непризнатия данъчен кредит се споделят от касационната инстанция, а касационната жалба на дружеството се явява неоснователна, предвид следното:

Първото и основно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, визирано в нормата на чл. 71 ЗДДС е наличие на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В настоящият случай се касае именно за непълни реквизити и разминаване с действителните параметри на доставките. Част от фактурите са с различни стойности от декларираните такива, респективно е упражнено право на данъчен кредит в по-голям размер. Правилно с решението на директора на дирекция ОДОП са коригирани до размера на посочените във фактурите, данъчна основа и съответен ДДС.Раване е налице и в сочените като издатели на фактурите дружества в дневниците за покупки на ревизирания субект и действителните им доставчици/издатели. Част от посочени фактури изобщо не са издавани на ревизираното лице, а на други дружества.

Налице е и още едно незаконосъобразно упражнено право на приспадане данъчния кредит, а именно по проформа фактура издадена на „КЗУ Г. И“ ООД. Както и по-горе бе посочено наличието на данъчен документ е условие за приспадане данъчния кредит, липсата на горното правилно е съобразено от съда като препятстващо упражняването на претендираното право от страна на ревизирания субект.

Липсата на данъчни документи, каквито са фактурите или на такива със съдържание, различно от декларираното от ревизирания субект, правилно съдът е приел, че не реализират предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, което от своя страна ограничава правото на приспадане на данъчен кредит.

Въпреки твърденията за фактически грешки при декларирането от страна на „КЗУ Г. И“ ООД, дружеството не се е възползвало от възможността на подаване на коригиращи декларации предвидена в чл. 126 ЗДДС. Органите по приходите правило са коригирали данъчния кредит до размера на отразения във фактурите или не са признали правото на приспадане данъчния кредит по липсващи фактури или такива с различно съдържание от декларираното такова. Така мотивиран и при липсата на надлежни документи съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила.

Относно претендираното право на данъчен кредит през м. 07.2012 г. по фактура издадена през м. 04.2012г., което право е упражнено и през м. 04.2012г. органите по приходите правилно са посочили, че такова право не следва да бъде признато предвид факта, че фактурата е издадена през м. 04.2012 г., а не през м. 07.2012 г. и след като към периода на издаване на фактурата, правото на приспадане данъчния кредит е упражнено, не е налице основание за упражняването му повторно. Намирайки РА за законосъобразен и в тази му част, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт.

Относно доначисления ДДС, във връзка с фактури издадени от ревизираното лице е установено, че с една от фактурите - №0000000136/10.10.2012 г. с получател „М. Г“ ЕООД е документира транспортна услуга от гр. В. до гр. Б., което представлява международен транспорт/превоз. Фактурата е с данъчна основа в размер на 75 648 лв. и не е начислен ДДС, нито е посочено основание за прилагане на нулева ставка. Органите по приходите са установили, че в публичния регистър към Министерство на транспорта, ревизираното дружество не фигурира като притежател на лиценз за извършване на международен превоз на товари и не е разполагало с такъв. Поради това е прието, че ревизираното лице не е изпълнило изискванията на чл. 23, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ППЗДДС) за прилагане на нулева ставка за превоз на стоки, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в резултат на което е начислен ДДС в размер на 12 608 лв.

С нулева ставка се облагат транспортните услуги извън страната в случай, че отговаря на изискванията сочени в чл. 23, ал., т. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, първото от които е превозвачът да разполага с лиценз за извършване на международен превоз. Съдът правилно е съобразил горните норми и необходимостта от притежание на съответните документи от превозвача, за да се възползва от облекчението за облагане с нулева ставка. Фактурираната услуга предоставена от ревизираното лице не кореспондира с икономическата му дейност. Така изложените установености водят на отрицателния извод за прилагане на нулева ставка за транспортна услуга и необходимостта от доначисляване на ДДС.

Ревизираното лице не е включило в справките декларации за периода м. 10.2012 г. издадените на „М. Г“ ЕООД фактури №0000000137/10.10.2012 г. и №0000000138/10.10.2012 г. с отразен в тях ДДС в общ размер на 603, 98 лв. Съдът правилно е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. По смисъла на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Предвид което правилно РА е счетен за законосъобразен и е начислен ДДС в горесочения размер за данъчен период м. 10.2012 г.

Решението и в тази част е правилно и следва да се остави в сила.

Правилен е съдебния акт и в частта на начислените лихви на основание чл. 175 от ДОПК за периоди на неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит, както и във връзка с получени авансови плащания, за които ДДС е начислен в по-късен период.

Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващият състав и в частта за частична незаконосъобразност на РА. Жалбата на директора на Дирекция ОДОП се явява неоснователна.

Съдът коректно е определил дължимостта на лихвите на пропорционален принцип, предвид частичната изменение на РА от директора на дирекция ОДОП в посока възстановяване на ДДС за м. 06.2012 г. Директорът на Дирекция ОДОП е отменил РА за периода м. 06.2012г. в частта му относно начисления ДДС по две фактури издадени от „КЗУ Г. И“ ООД в качеството на доставчик на „Корабно машиностроене“ АД и „Мадара“ АД, като е определил ДДС за възстановяване в размер на 6 499, 43 лв., а установените с РА лихви в размер на 3 585, 64 лв. е определил на 1 723, 71 лв. Видно от приложения лихвен лист, лихви в размер на 1 763, 31 лева са прилежащи за главница 4 729, 91 лева, от която 4 709, 91 лева са отменени. Поради което решаващият състав правилно е намерил, че лихвите се дължат само върху установения ДДС за внасяне в размер на 20 лева, считано от 17.06.2012г. Предвид изложеното след като РА е частично отменен, съдът правилно е постановил респективно отмяна на РА за прилежащите лихви върху установения ДДС за внасяне.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав следва да остави обжалваното първоинстанционно решение в сила.

По претендираните разноски, съобразно материалния интерес от уважената и отхвърлена първоначална жалба на ревизираното лице, на страните се следват разноски, както следва:

На Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3231 лв. за настоящата инстанция.

На „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД в несъстоятелност не се дължат разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са заявени от адв.И.В и не са представени доказателства за направени такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7814/18.12.2017 г. по адм. д. №8933/2016 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Заваръчни технологии и монтаж“ ЕООД - в несъстоятелност, с предишно наименование „КЗУ Г. И“ ООД, гр. С., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3231/три хиляди двеста тридесет и един/ лева.

Решението е окончателно.