Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. С. против Решение № 2513/13.04.2018 г., постановено по административно дело № 4789/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П-29002915013206-004-001/12.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта, с която е потвърден с Решение № 642/30.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП” гр. С. относно прихващане на публични задължения на „Девен” АД, понастоящем „С. С” АД от подлежащ на възстановяване недължимо платен ДДС в размер на 10 276, 35 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон, със съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касирането му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 169, ал. 3 – 5 ДОПК, тъй като задължението за ДДФЛ за м. 04.2014 г. е възникнало към 17.06.2014 г. с подаване на Декларация обр. 6, поради което внасянето на сумата на 10.05.2014 г. не може да обоснове недължимо прихващане, тъй като погасяването на задълженията се извършва с тяхното деклариране, а не с плащането. В тази връзка касаторът сочи, че с оглед по-ранното деклариране на 09.06.2014 г. на задължение за ДДС за м. 05.2014 г., същото законосъобразно е било погасено с намиращата се по сметка на дружеството сума в размер на 10 276, 35 лева. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго с което да се потвърди актът за прихващане и възстановяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Станчева, която моли да бъде уважена...