Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И.С от [населено място] обл. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение №1752/16.10.2017г., постановено по адм. дело №2177/2016г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА №Р-03000315005288-091-001/08.04.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение №193/06.07.2016г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП за определените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., в общ размер от 27172.90 лв.-главница и лихви – 13226.03 лв.

Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа оплакване за допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според касационния жалбоподател неправилно съдът е оставил искането на касатора за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по делото без уважение, което накърнявало правото му на защита.

Касаторът не е съгласен и с некредитирането от първоинстанционния съд на показанията на разпитания по делото свидетел В.Б.

Твърди, че наредените банкови преводи от „Глория груп“ЕООД –на 19.06.2009г. в размер на 50000лв. и на 22.06.2009г. в размер на 30000лв. неправилно са възприети като доход от други източници по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като за основание за извършените преводи е посочено „краткосрочен паричен заем“.

Излага съображения, че неправилно са приети като доходи от други източници парични преводи, получени от И.С чрез системата Western Union на 25.10.2012г. с подател В.Б, на 12.11.2012г. с подател В.Б, на 26.04.2013г. с подател В.Б, на 11.12.2013г. с подател Р.С и на 29.01.2009г. с...