Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт П.Н, в качеството й на процесуален представител на Г.Б, изп. директор на "Т. С. ЕАД срещу решение № 5015 от 14.07.2016 г. по адмм. дело № 5474 по описа за 2016 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отменен негов мълчалив отказ по заявление подадено по реда на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответната страна по касационната жалба - Б.М оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във вразка с чл. 228 от АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ по повод заявление с изх. № 78/21.04.2016 г. на Б.М. С него лицето по реда на ЗЗЛД е поискал във връзка с установена от него обработка на лични данни 1) потвърждение за това дали отнасящи се до Монев лични данни се обработват от дружеството, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; 2) съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник; 3) информация за логиката на всяко автоматично обработване на личните му данни, отнасящи се до него.
Административния съд е изброил подробно писмените документи, съдържащи се в изпратената чрез дружеството административна преписка, вкл. Общите условия за продажба на топлинна енергия.., молба от иц;ето от м. 11.2006 г. за откриване на партика за заплащане на топлинна енергия, заявление за сключване на договор, такъв от 12.12.2006 г., споразумителен протокол, писмо от 21.10.2015 г., нот. акт №67077/2006 г. В мотивите си изрично е посочил, че не се представя административен акт по смисъла на чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД.
При тази фастическа обстановка съдът е изложил правните си съображения, с които е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Това са правото на достъп на всяко физическо лице до отнасящи се за него лични данни и задължението на администратора на лични данни, да предостави исканата със заявление инфромация. По делото не са ангажирани доказателства, че е налице такова произнасяне, още повече, че е налице сезиране, за което няма спор, като не са представени доказателства и за уведомяване на заявителя, което формира този извод, по аргумент от чл. 33 от ЗЗЛД и чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото не се оспорва, че търговското дружество е администратор на лични данни, съгласно чл. 3 от ЗЗЛД, както, че е било сезирано от лицето Б.М със заявление с цитираното по-горе съдържание и то е получено от него. Не се оспорва и характера на исканата информация и тя е такава по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, която подлежи на обработване при спазване условията на чл. 4, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЛД.
Основният спорен момент въведен с касационната жалба е дали е налице мълчалив отказ от страна на касатора - администратор на лични данни, който се позовава и на недължимост от постановяване на такъв акт по реда на чл. 32 от ЗЗЛД в конкретната хипотеза. Според него това произтича от разпоредбите на Закон за енергетика, от Общите условия на дружеството, от конкретния договор, сключен с лицето за предоставяне на топлинна енергия. Касационното възражение е неоснователно, като касаторът чрез изложените съображения признава реализирането на мълчалив отказ, понеже смята, че не следва да бъде сезиран и да отговаря на заявление по реда на ЗЗЛД, още повече в писмен вид. Цитираните в жалбата законови разпоредби, текстове от общите условия, възможността на търговското дружество да се снабдява с лични данни за неговите клиенти не го освобождава от задълженията му по ЗЗЛД, на още по-голямо основание, понеже целта на същия е да осигури защита при обработване на личните данни на физическите лица. Права и задължения на администратора по силата на други законови и подзаконови разпоредби, които уреждат други, извънпроцесните, правоотношения не могат да бъдат противопоставяни на прилагането на ЗЗЛД, респ. на защита на правата на неговите адресати. Правилно е преценено, с оглед на приложимите разпоредби, от първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на мълчалив отказ. Правото на всяко физическо лице на достъп до отнасящи се за него лични данни е уредено в чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД. а за администратора на лични данни съответства също законово уреденото задължение да предостави, съответно да откаже тяхното предоставяне по силата на чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД. При неизпълнение на изискванията на тези норми постановения мълчалив отказ се явява незаконосъобразен.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК в размер на 1 000.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, съдебни разноски за настоящата инстанция. Възражение за прекомерност не е направено от другата страна в производството. РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5015 от 14.07.2016 г. по адмм. дело № 5474 по описа за 2016 г. на административен съд - София град.
ОСЪЖДА "Т. С. ЕАД да заплати на Б.М сумата 1 000.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.