Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Уника“АД, чрез процесуален представител, против решение № 2749 от 01.03.2018 г., постановено по адм. д. № 951/2017 г. по описа на Върховния административен съд.

Касаторът смята обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди, че с Решение №869-ОЗ/19.12.2016г. на заместник-председателя на КФН принудителната административна мярка неправилно е наложена на осн. чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР), чл. 584, ал. 4, вр. чл. 587, ал. 1, т. 4 вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса на застраховането/ в сила от 01.01.2016г./ вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН.

Навежда доводи за неправилност на извода на тричленния състав на ВАС относно наличието на предпоставки за налагане на ПАМ. Излага съображения, че:

-възникналото в резултат на сключен договор за застраховка правоотношение има облигационен, гражданскоправен характер, поради което и всички правни спорове във връзка със съществуващо застрахователно правоотношение са подсъдни единствено на гражданския съд. Доколкото се касае за частноправни отношения между застрахован и застраховател във връзка с изпълнение на задължение по сключен застрахователен договор, които не подлежат на административен контрол от страна на КФН, мотивираният отказ на застрахователя да изплати обезщетение във връзка с повторно предявена претенция за щета, за която вече е заплатено такова, не представлява предпоставка, обуславяща налагането на ПАМ-административно нарушение по см. на част осма от КЗ или подлежаща на отстраняване вредна последица.

-независимо, че специалните норми на КЗ уреждат конкретните хипотези, в които същите са приложими, ПАМ са допустими единствено „за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване вредните...