Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „В”ЕООД с предявено вземане с основание ППСПДВ, основаващо се и на актовете, причинили вредоносния резултат на ищеца.

В писмената защита, представена по делото пред касационната инстанция на 26.03.2018г., процесуалният представител на касатора поддържа, че съдът вместо да се произнесе по основателността на исковите претенции, което е направил накратко само за пълнота, надълго е коментирал възражението иза изтекла погасителна давност, както и че доказателственият материал изобщо не бил обсъден. С писмената защита се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

От наведените от касатора доводи за неправилност на постановеното решение от АССГ, които се посочиха по – горе следва, че сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението.

Ответникът в касационното производство – Агенция „М”ЕООД са предявени два обективно съединени иска, както следва – иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 849 299, 95лв. – главница и лихви - за причинени от ответника имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирани налични в склада на ищеца чуждестранни лекарства, поради запечатването на склада за периода от 15.05.04г. до 10.08.04г. с документ запечатване на склад под митнически контрол № 5999/0050 с автоматични митнически пломби № АВ0425952 и № АВ0974202, както и иск за присъждане на обезщетение в размер на 341 775, 47 лв. – главница и лихви за причинени от ответника имуществени вреди, представляващи преки загуби – направени разноски в производство по несъстоятелност на ищеца, открито поради неплатежоспособност на ищеца, причинена от Постановление № 2600-3794/24.06.2004г. за налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, като се твърди, че вредите са от бездействието на длъжностните лица на ответника, а именно непроизнасянето на директора на РМУ - София по отправена от ищеца молба № 551/16.12.2004г. с която било поискано вдигане на запора върху банковите сметки.

Съдът е посочил в решението си и становището на ответника по исковете., което било за недопустимост на исковете поради погасяването им по давност, алтернативно неоснователност и недоказаност на исковете.

За установено по делото, съдът е приел следното: В периода 19.04.04г.-15.05.04г. е извършена проверка на склад под митнически контрол, с титуляр ищецът, във връзка с която е издадено НП №4830.11.2004г. от директора на РМД.София, с което на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 8 757 602, 68 лева. Съдът се е позовал на два писмени документа / разписка за задържане и митнически манифест, и двата от м. 08.04г./, въз основа на които е приел, че е наложено обзепечение на това вземане на осн, чл. 229, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), чрез задържане на лекарствени средства на обща стойност 437 050, 44 лева. Съдът е установил, че по искане на ищеца от 16.02.05г. това обезпечение е заменено със заплатено обезпечение.

Установено е, че с решение на СРС от 21.12.2005г. по нахд№ 2749/05г., влязло в сила на 23.11.2006г. е отменено наказателното постановление.

Съдът е приел, че ищецът е осъществявал дейност по комисионни договори с чуждестранни дружества и към момента на извършване на проверката, в митническия склад е имало в наличност, както чужди стоки, така и такива собственост на ищеца.

Съдът е приел, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки / ПНОМ/ от 24.06.04г. на началника на митница А. С е наложен запор върху банковите сметки на ищеца на осн. чл. 229, ал. 7 ЗМ, което постановление, не било оспорено от ищеца.

Установено е, че с решение от 01.08.2005г. на СГС, 9 състав е обявена неплатежоспособността на ищеца и е открито производство по несъстоятелност.

Съдът е приел за безспорно между страните, че складовете на ищеца били запечатани с митнически пломби.

Въз основа на съдебно-счетоводни експертизи, едната приета от СРС, а другата в производството пред АССГ, съдът е приел, че ищецът е направил разходи по проведеното производство за несъстоятелност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните изводи: По допустимостта на иска, съдът след като се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВАС и с уточнението на исковата молба, направено от ищеца при връщането на делото, съдът е приел, че вредите в конкретния случай се претендират от незаконосъобразни действия и бездействия, и доколкото незаконосъобразността им се установява пред съда, пред който са предявени исковете, съобразно изискването на чл. 204, ал. 4 АПК, съдът е приел, че обективно съединените искове са допустими.

По отношение на пасивната легитимация, съдът е приел, че Агенция „М”ЕООД, както и да бъде сезирана Националната служба за наркотични вещества към МЗ за извършване на проверка.

За да прецени законосъобразността на извършеното действие, съдът е следвало да изложи съображения по редица въпроси, а именно извършването му предвидено ли е в закона, законът предвижда ли извършването му в случаи на проверки от вида на извършената на дружеството, могло ли е да бъде предмет на самостоятелно оспорване или не. От значение за преценката на съда относно законосъобразността на извършеното действие е и обстоятелството, в резултат на тази проверка, какви актове са издадени от компетентните административни органи, оспорени ли са те, респективно всички ли са отменени или само някои от тях и ако във връзка с проверката са издадени и индивидуални административни актове, освен издаденото НП, може ли запечатването на склада да се свърже единствено и само с него.

В случай, че съдът стигне до извод за незаконосъобразност на извършеното действие, съдът е следвало да изложи съображения и налице ли са претендираните вреди от ищеца, изразяващи се в пропуснатите приходи / комисионна в размера, договорен по договорите със съконтрагентите, описани в исковата молба и законно допустимата надценка/ от реализацията на лекарствата, описани по вид, производител и бройка в справка по чл. 366 ГПК/ лист 161 и след. от делото пред СРС/ и едва след това, и ако стигне до извод за наличие на вреда за ищеца, съдът е следвало да изложи съображения по наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното действие и претърпяната вреда, по който въпрос съдът единствено е формирал извод в обжалваното решение, който обаче е необоснован, тъй като не подкрепен с конкретни съображения.

Съдът не е изложил съображения и по наличието на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и във връзка с приетия от него за разглеждане иск за заплащане на обезщетение за претърпяна вреда от ищеца, изразяваща се в загуба на средства за заплащане на разноските по производството за несъстоятелност.Неправилно, съдът е възприел като основание за предявяване на този иск само бездействието на длъжностните лица на ответника да се произнесат по молбата на ищеца за отмяна на запора. От обстоятелствената част на уточнителната молба е видно, че като вредоносно се сочи и самото налагане на обезпечението.

Неправилна е и констатацията на съда във връзка с този иск, че молбата на ищеца за вдигане на обезпечението е с вх. №551/16.12.2004г. до директора на РМУ. От самата уточнителна молба се вижда, че ищецът сочи този номер като изходящ при него, а това се вижда и от самата молба (лист 20 от делото при АССГ). От значение за преценката на съда е фактът, дали тази молба е постъпила въобще при ответника и кога е станало това, в който смисъл съдът е следвало да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за тези релевантни за спора обстоятелства. И по този иск, съдът е следвало да изложи събражения за наличие или не на незаконосъобразен акт и/или бездействие на ответника. Относимо обстоятелство в случая, което е следвало да се обсъди от съда, е и възможността за самостоятелно оспорване на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, от която, както сочи самият ищец, а и съдът е приел за установено, той не се е възползвал.

Основателно е възражението на касатора, че при преценката на възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, съдът не е обсъдил и изложил мотиви по доводите, изложени от ищеца срещу това възражение. Тези доводи са подробно развити в писмена защита, която е постъпила по делото на 19.04.17г., в срока, предоставен от съда за представянето й, поради което съдържанието й е станало част от пледоарията на ищеца в защита на исковите му претенции, поради което съдът е дължал обсъждане на доводите в нея.

По въпросът за погасителната давност, въведен с възражението на ответника, следва да се посочи, че съдът неправилно е приел, че всички искове, които е резгледал са предявени на датата, на която е подадена исковата молба пред СРС. Както се посочи по-горе два от исковете са въведени за първи път с молбата-уточнение на ищеца от 08.08.16г., поради което именно тази дата следва да се счита като датата, на която тези искове са заведени.

Това следва да е и датата, на която са заведени и допълнителните искове към първоначално предявените частични, относно тази част от спорното право, която не е била предявена с първоначалните искове( главен и акцесорен)в исковата молба, в случай обаче, че с уточнителната молба от 08.08.16г. ищецът прави изменение на първоначално предявените частични искове, което както се посочи по-горе не е било уточнено от съда.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на АССГ, предмет на обжалване пред настоящия касационен състав като неправилно, което е основание за отмяната му. След отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне отново на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. Постановеното от ВАС предходно решение по делото не е пречка за това, тъй като с него първото решение на първоинстанционния съд не е преценявано относно неговата правилност и не е отменено, а е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2937/28.04.2017г., постановено по адм. д.№ 5298/16 година от Административния съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

Решението не подлежи на обжалване.