Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ДД"О"АД-гр. Б.

срещу същото решение, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 290017/06.08.2007 г. в останалата обжалвана част за определен данък по ЗКПО вследствие на увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 8, вр. чл. 14 от ЗКПО и определения данък при източника по чл. 34 от ЗКПО, както и в частта за определени лихви за невнесен в срок данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО.

И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на ДД"ОУИ" и за неоснователност на касационната жалба на "Л. Н. Б."АД.

И двете касационни жалби са процесуално допустими.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който на "Л. Н. Б."АД е начислен акциз в размер на 6 154 715, 52 лв. със съответните лихви, начислен е ДДС в размер на 1 256 292, 31 лв. със съответните лихви, допълнително са начислени данъци по реда на ЗКПО в размер на 2 257 874, 90 лв. със съответните лихви.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА за определен акциз в размер на 6 154 715, 52 лв. и задължения по ЗДДС в размер на 1 230 943, 10 лв., за периода м. 07. 2004 г. с мотиви, че по сключения договор за процесинг на нефт от 17. 04. 1993 г. "Л. Н. Б."АД има качеството именно на производител, тъй като фактически е извършвал производството на гориво на...