Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Ч."АД срещу решение от 28.10.2010 г. по адм. д. №89/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № ТДД-264/05.08.2004 г., в частта, с която е потвърден с решение № 396/15.02.2005 г. на Директора РДД, гр. С., за не признато право на данъчен кредит в размер на 54 721, 69 лв. за данъчен период м. 01.2003 г. и определените лихви за забава. Излагат се твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. С., оспорва жалбата.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата за непризнат с ДРА данъчен кредит в размер на 54 721, 69 лв. за данъчен период м. 01.2003 г., първоинстанционният съд е приел, че "начисляването" на ДДС не се доказа както във фазата на административното производство, като и в съдебната фаза на производството, включително и със заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Със същата е констатирано, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, което е препятствало да бъде извършена проверка в счетоводствата им. Решението е правилно.

Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС отм. , на която се е позовал и ревизиращият орган относно спорните по делото доставки от "В"ЕООД, "М"ЕООД, "К"ЕООД, "С. Т."ЕООД, "М"ЕООД, ЕТ "Д"ЕООД. Съгласно текста, право на приспадане на ДК се отказва на ревизирания данъчен субект по всяка една доставка в размера по ал. 5 от същия текст, когато доставчикът не е...