гр. София, 31 март 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……..….Даниела Околийска….........……и в присъствието на прокурора…...........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1836 по описа за 2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Т., подадена чрез защитника му адв. Д., срещу решение на Варненски апелативен съд от 29.05.2013г., постановено по внохд 180/12г.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се посочват липса на мотиви на въззивното решение относно мястото на удара; осъждане на подсъдимия по не предявено с обвинителния акт обвинение за навлизане на товарния автомобил в насрещната лента за движение; недостатъци на обвинителния акт, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и кредитиране от страна на въззивния съд на негодни доказателствени средства. Излагат се доводи, че описаните нарушения на правилата за движение не съответстват на приетата за установена фактическа обстановка, с което е нарушен законът. На последно място се изтъква, че наложеното наказание е прекомерно тежко. Алтернативно се предлага подсъдимият да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане или наложеното наказание да бъде намалено. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена.

Срещу решението на апелативния съд е подадена също касационна жалба от частните обвинители Д. А. и С. А. чрез повереника им адв. Я.. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се доводи, че наложеното наказание на посъдимия не е съобразено с обществената опасност на деянието, както и с...