Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на В. Д. Б. /починала, с наследници Г. С. Д. и Й. С. Б./, Н. Г. Г. и Д. З. И. е подадена против решение от 18.03.2002г., постановено от Софийския районен съд, гражданска колегия, ІІ ГО, 46 състав по гр. д. № 6075/2001г. Втората жалба, предявена против горепосоченото решение, е от А. С. Д., Н. И. Б. и Ю. И. Д.. Всички жалбоподатели твърдят, че съдът неправилно не е възприел посочената от вещото лице пазарна стойност на процесните имоти, опредена по реда на чл. 7 от приложимата наредба. Според касаторите съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е оставил без уважение искането им вещото лице да даде заключение относно текущите пазарни цени на имотите. Касационните жалбоподатели заявяват, че дължимото обезщетение е следвало да се определи, като началната цена се умножи по пазарен аналог и молят Върховния администартивен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът - Общинска служба по земеделие "Панчарево", гр. С. не изразява становище по касациноните жалби.
Ответниците - В. Г. Н., Б. П. В. и С. П. П. също не заявяват мнение по касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че к
асационните жалби са неоснователни, защото решаващият съд правилно е определил приложимия нормативен акт за определяне на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти обезщетенията за бившите земеделски земи по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ се определят от поземлените комисии по реда, определен от нея, поради което правилно съдът не е приел заключението на вещото лице, което е определило обезщетението по реда на чл. 7 от Наредбата, който визира бившите земеделски земи, чиято цена се определя съгласно чл. 97 от ППЗДС. Процесните земеделски земи не попадат в тази категория, поради което за тях не може да се приложи посочения коефициент за пазарен аналог в този текст. При определяне на полагащото се обезщетение поземлената комисия се е съобразила и с указанията на МЗГ. Предвид на това правилно с оспореното решение съдът е потвърдил административния акт, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да се потвърди.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледани по същество, двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Съдебно-административното производство по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е образувано по жалба срещу решение № С 17 от 10.05.2001г. на ПК - Младост, с което е определено обезщетение на наследниците на В. Д. И. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за общо 8.678 дка, ІV категория х 808 лв. /дка на обща стойност 7012 лв. Съдът е отхвърлил предявената жалба, като е възприел приетата съдебно-техническа експертиза на в. л. Е. А., в частта, която е съобразена с приложимата Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС 118 от 26.05.1998, обн. ДВ, бр. 64/1998 г., сега Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (заглавие изменено в Държавен вестник бр. 75/2006г.).
Обжалваното съдебно решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни отменителни основания.
В производството по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, предмет на обжалване е определената от административния органстойност на обезщетение за призната, но невъзстановена земеделска земя. Последното съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ се определя с нарочен акт от съответната ОСЗГ /ПК/ . В текста на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ е предвидено, че размерът на обезщетението се определя по пазарни цени, определени с Наредба на Министерския съвет, а не по тяхната действителна пазарна стойност. В случая това е Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС 118 от 26.05.1998, обн. ДВ, бр. 64/1998 г., сега Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (заглавие изменено в Държавен вестник бр. 75/2006г.). Посочената наредба се прилага по отношение на всички земеделски земи, включително и за тези, включени в урбанизираната територия, тъй като при определяне стойността на обезщетението се взема предвид характера на земята към момента на внасянето и в ТКЗС, при хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, какъвто е настоящият случай и всяка друга промяна в характера и предназначението й са ирелевантни. В този смисъл неоснователни са доводите на касаторите, че стойността на обезщетението следва да бъде определена с прилагане на пазарен аналог, какъвто към настоящия момент не е приложим. Обжалваното съдебно рещение точно съответства на ПМС № 228 от 2002г., с което е изменена и допълнена НУРУТПЦЗЗ, по силата на което е отменен чл. 5 и приложението към него, регламентиращи прилагане на коефициент за пазарен аналог при оценяването на земеделските земи. Поради оспорването на процесното решение на Поземлената комисия - Младост, то не е влязло в сила, от което следва, че е налице недовършено производство по смисъла на §7 от ПЗР на ПМС № 228/2002г., спрямо което се прилагат разпоредбите на това постановление.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не се прилага нормата на чл. 97 от ППЗДС, защото не се касае за имоти по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. В случая е безспорно, че процесните имоти представляват земеделски земи в строителните граници на населените места и оценката им следва да се определи съобразно действащата Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.
При разглеждане на делото не са допуснати твърдяните от касаторите нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът правилно е преценил, че претендираната текуща пазарна цена на процесните имоти не е относима към конкретния правен спор.
По тези доводи настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ от 18.03.2002г., постановено от Софийския районен съд, гражданска колегия, ІІ ГО, 46 състав по гр. д. № 6075/2001г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Д.Г.