Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, вр. Чл. 40 от Закон за достъп до обществена информация / ЗДОИ/.

Образувано е по жалбата на М. А. Т. от гр. С. против решение № 10 от 01.08.2008г. на директора на Дирекция „Адмнистративно обслужване” при Министерство на финансите на Р. Б., за предоставяне на достъп до обществена информация чрез устна справка по въпросите, посочени в заявление № 94.00-509 от 22.07.2008г.

Твърди, че по подаденото от него заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ за предоставянето й в писмен вид, въпреки решение № 10 от 01.08.2008г и. предоставената въз основа на него устна справка по посочените въпроси, тъй като не е получил отговор в поискания от него писмен вид. Желае отмяна на отказа.

Ответникът - министър на финансите като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, сезиран със заявление по чл. 28, ал. 1 от същия закон, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата, заявявайки, че е просрочена. Алтернативно оспорва същата и като неоснователна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С молба от 22.07.2008г. , жалбоподателят, като участник в изпит за придобиване на сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор съгласно Наредба № Н-6 от 29.06.2006г., е поискал от министъра на финансите да бъде информиран писмено за резултата, постигнат от него на изпита. Посочил е, че желае да получи и писмен отговор на въпросите, посочени в молбата в точки 1-3 вкл. На 30.07.2008г. същият е подал нова молба, със същото по предмет искане, обосновавайки го като такова по Закона за достъп до обществена информация.

С решение № 10 от 01.08. 2008г., директорът на Дирекция „Административно обслужване” при Министерство на финансите, оправомощен със заповед № ЗИФ 1127 от 04.09.2007г. на министъра на финансите, приложена в преписката, на основание чл. 28., ал. 2 от ЗДОИ, е решил да предостави достъп до обществена информация в пълен обем по подаденото заявление от 30.07.2008г. , като е посочил че достъпът ще бъде предоставен в устен вид. Устният достъп е обоснован с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и чл. 27, ал. 1т. 3 от закона. Решението, в частта, с която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ, на осн. Чл. 27, ал. 2 от закона, е определил формата на предоставяната информация, различна от поисканата, е предмет на обжалване в настоящото производство.

С протокол от 22 08.2008г. органът по чл. 3 от ЗДОИ предоставил в устна форма достъп до поискната информация, като е предоставил и искания преглед на документите, посочени в заявлението, както и копия от прегледаните материали за лично ползване.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с пряк и личен интерес от обжалване. Родовата подсъдност на Върховния административен съд да разгледа жалбата като първа инстанция произтича от обстоятелството, че задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ по заявлението е министърът на финансите, като публичноправен субект, при когото се създава и съхранява исканата информация. В това качество той е административен орган, задължен лично или чрез определено по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от него лице, да постанови решението за предоставяне на достъп или отказ за това.

Срокът за обжалване е спазен, тъй като решението, съдържащо определяне на формата за предоставяне на достъп до информация, е съобщено на жалбоподателя на 14.08.2008г., а жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 25.08.2008г., т. е. в рамките на 14 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване е не обемът на предоставената информация, тъй като същият съвпада с поискания в заявлението по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, а определената от административния орган форма на представяне. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ задължава органа да се съобрази с предпочитената от заявителя форма на достъп, освен в случаите когато : 1. за нея няма техническа възможност, 1. е свързана с необходимото увеличение на разходите по представянето и 3. води до възможност за неправомерна обработка или до нарушаване на авторски права. Именно хипотезата на чл. 27, ал. 1 т. 3 от ЗДОИ е приложил задълженият субект при предоставянето на достъп на жалбоподателя до исканата от него информация. Предвид характера на поисканите и предоставените данни - отговори на въпроси на тест от регулярно провеждан изпит за придобиване на правоспособност за упражняване на определена дейност, решението на органа да предостави устен достъп, с цел да не е стигне до неправомерно разпространение на данните, намира опора в закона. В случая, в хипотезата на чл. 27 от ЗДОИ, при определяне формата на предоставяната информация, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, т. е. по целесъобразност. След като органът разполага с дискреционна власт, съдържанието на взетото от него решение относно формата на предоставения достъп, не подлежи на контрол за законосъборазност. Останалите изисквания на закона, съгласно чл. 169, вр. чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, форма на акта, спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съвпадението на обема от поискана и предоставена информация, обосновават законосъборазност на решението, от което следва извод за неоснователност на жалбата против него. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на М. А. Т. от гр. С. против решение № 10 от 01.08.2008г. на директора на Дирекция „Адмнистративно обслужване” при Министерство на финансите на Р. Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14 дневенсрок от съобщаването на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. Т.К.