Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. С. Н. от гр. С. против решение № 3538 от 15.07.2011г., постановено по адм. д. № 3648 по описа за 2011г. на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, у при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - областен управител на област софия чрлез процесуалния си представител оспорва основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Г. С. Н. против заповед № РД--22-007 от 31.03.3011г., съдържаща отказ да се увежи искането му за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за недвижим имот - парцел ХІV - 14 в кв. 174 м. Гърдова глава" - Бояна, София с мотив, че искането е депозирано след изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ - 23.11.1998г., а срокът по чл. 9, а. 4 от закона е неприложим, доколкото заявителят не е провел съдебно производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ.

С обжалваното решене съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган, аргуменитрайки се се с обстоятелството, че въпреки започнатото производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ относно процесния одържавен имот, същото не е приключило с влязло в сила съдебно решение, а е прекратено поради неотстраняване на нередовност на исковата молба.

Основното твърдение, наведено в касационната жалба касае начина на тълкуване на нормата на чл. 9, ал. 4 от...