Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията по чл. 6 от Наредба №6 на ОбС Русе против решение по адм. д.№ 493/ 2010 г. по описа на АС-Русе. Иска отмяна на решението, защото Н. М. И. е самонастанило се лице в общинско жилище, поради което не отговаря на условията на наредбата. Процедурата по настаняване на нуждаещи се граждани в общински жилища е формална, а Иванова живее при сина си без настанителна заповед.

Ответната страна Н. М. И. оспорва касационната жалба. Твърди, че е член на домакинството на сина си, а поради напреднала възраст и влошено здравословно състояние не може да живее сама. В общинското жилище семейството на сина й е настанено със заповед и при спазване на ЗОС.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира касационната жалба за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение №50/ 14.12.2010 г. по адм. д.№ 493/2010 г. по описа на Административен съд - Русе, е отменено като незаконосъобразно решение на Комисия по чл. 6 от Наредба №6 от ОбС Русе от 17.09.2010 г., като административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането от 14.07.2010 г. на Н. М.. Решението е правилно.

Правният спор по делото е дали Н. М. И. е самоностанила се лице, след като живее при сина си В. М. Т. и неговото семейство, настанени в общинско жилище със заповед № 4566/ 20.11.2009 г. на кмета на О. Р. за срок от 2 години. В съдебното производство не са конституирани В. М. и съпругата му Б. Т., макар че молителката е поискала да бъде настанена в това общинското жилище, в...