Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. срещу решение № 4373 от 01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3429/2013 г. по описа на АССГ. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.. М., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.

Ответната страна – директорът на СУ „Социално осигуряване” не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл.

211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Т. Д. Т. против решение № РО-114 от 26.02.2013 г. на директора на СУ „Социално осигуряване” – НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-6496-4 от 28.12.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО за спиране изплащането на парично обезщетение за безработица до извършване на преценка за придобиване право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.

По първоначалното дело е установено, че със заявление № 214-00-6496 от 10.09.2012 г. Т. Т. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. Обезщетението е отпуснато с разпореждане № 214-00-6496-1 от 19.09.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУ „Социално осигуряване”, считано от 15.08.2012 г. до 14.07.2013 г. в размер на 38, 73 лв. дневно. За да бъде отпуснато ПОБ, с посоченото разпореждане, административният орган е приел, че Т. Т. отговаря на изискванията на чл. 54а КСО, а именно: регистрация от 16.08.2012 г. като безработен в съответното териториално поделение на Агенция по заетостта и че същият не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

С процесното разпореждане № 214-00-6496-4 от 28.12.2012 г. , на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, считано от 01.12.2012 г. е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица до извършване преценка за придобиване право на пенсия, поради навършена възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО и представени от лицето документи, удостоверяващи стаж, във връзка с разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО.

В хода на производството пред административния орган жалбоподателят е представил доказателства за трудов и осигурителен стаж – трудова книжка № 80 от 11.05.1975 г. и удостоверение обр. УП-3 № 360 от 27.12.2012 г.

От приложената в административната преписка служебна бележка вх. № 66-66-00-1 от 23.01.2013 г. на старши експерт при СУ „СО“ – НОИ е видно, че жалбоподателят е навършил предвидената от закона възраст по чл. 68, ал. 3 КСО на 14.11.2012 г. – 65 години и 4 месеца. Към тази дата същият има осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 КСО в към III-та категория – 21 години, 05 месеца и 23 дни. В този осигурителен стаж служебно е бил зачетен периода, през който е получавал обезщетение за безработица 15.08.2012 г. – 14.11.2012 г. (2 месеца и 29 дни).

С ЕР на ТЕЛК № 1062 от 29.05.2009 г. на Т. Т. е призната трайно намалена работоспособност за срок до 29.05.2012 г. От удостоверение изх. № 4693 от 25.03.2013 г. е видно, че на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО общо в размер на 179, 99 лв.

Процесното разпореждане е издадено на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, съгласно който длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Съгласно текста на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО отрицателна предпоставка за получаването на парично обезщетение за безработица, респ. прекратяване на отпуснатото обезщетение, е придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б., или пенсия за старост в друга държава.

Разпореждането за спиране изплащането на отпуснатото на жалбоподателя обезщетение за безработица е мотивирано с наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно цитираната норма в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години.

Безспорно е установено, че за жалбоподателя Трифонов са налице и двете предвидени от закона предпоставки – възраст от 65 години и 4 месеца и действителен осигурителен стаж над 15 години. В заявлението си по чл. 54 а КСО същият е декларирал стаж от 20 години, 10 месеца и 11 дни. Съгласно § 2 от ДР на НПОС действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка. Разпореждането за спиране изплащането на паричното обезщетение за безработица е мотивирано с навършването на пенсионна възраст на Трифонов по чл. 68, ал. 3 от КСО и поради наличието на документи относно осигурителния стаж на жалбоподателя.

Нормата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО е императивна и не допуска едновременно получаване от едно лице на парично обезщетение за безработица и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Самият факт, че лицето е придобило право на такава пенсия, е пречка за получаване на обезщетение за безработица.

Предвид събраните по делото доказателства правилно е прието, че Т. Д. Т. не отговаря на предвидените в закона изисквания за получаване на парично обезщетение за безработица, поради което разпореждането

на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за спиране изплащането на парично обезщетение за безработица,

както и последващото го мотивирано решение на Директора на СУ „Социално осигуряване” – НОИ, са законосъобразни и правилно са били потвърдени от административния съд.

Поради това настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд София – град е правилно и не страда от наведените с касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4373 от 01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3429/2013 г. по описа на АССГ. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

М.П.