директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Х., подадена от заместващ съгласно заповед № ЧР-5 188/09.07.2013г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, против решение № 1 / .07.2013г., постановено по адм. дело № 1 /2013г. по описа на Административен съд гр. Хасково , с което е от
менена заповед № 1061/21.05.2013г. на директора на дирекция „СП” гр. Х. за отказ за предоставяне на социална помощ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде от хвърлена подадената жалба против административн ия акт. Ответникът по касационната жалба – Д. Й. С. от гр. Х.
оспорва жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково
е отменена заповед № 1061/21.05.2013г., с която директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Х. е отказал на Д. Й. С. от гр. Х. отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за децата й П. С. П. и Я. С. П.. Съдът е върнал преписката на директора на дирекция "СП" гр. Х. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда исканата социална помощ неправилно е отказана при приложение на чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи за деца /ППЗСПД/, тъй като в случая е налице неотстраняване на едно формално изискване по чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД за представяне на лична карта на съпруга на жалбоподателката. По делото е установено, че жалбоподателката има пълномощно от съпруга си, който е и баща на децата, да го представлява пред органите по социално подпомагане и е представила това пълномощно при подаване на молбата-декларация за отпускане на социалната помощ; наред с това съпругът не пребивава в страната и за жалбоподателката е обективно невъзможно да представи личната му карта в оригинал. Съдът е направил извода, че молбата на Д. Й. неправилно е приета за нередовна и е оставена без движение за представяне на личната карта на съпруга в оригинал, поради което и при неизпълнението на това указание неправилно е отказано предоставяне на исканата социална помощ. Приел е, че освен това процесната заповед е издадена преди да е изтекъл 14-дневният срок по чл. 5, ал. 1 ППЗСПД за отстраняване на нередовностите, тъй като уведомлението е връчено на жалбоподателката на 07.05.2013г., а заповедта е издадена на 21.05.2013г. Наред с това е допуснато нарушение на основните принципи по чл. 6, ал. 1 АПК за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията, предоставени на административния орган.
Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че Д. Й. С. е подала молба-декларация с вх. № 1061/07.05.2013г. до директора на дирекция „СП” гр. Х. с искане за отпускане на социална помощ за децата й П. С. П. и Я. С. П..
Към молбата е приложено нотариално заверено пълномощно от 30.04.2013г., издадено от бащата на децата С. П. С., с което е упълномощил съпругата си Д. Й. С. да извършва изброените действия, сред които и да го представлява пред дирекция „СП” с право да подава, подписва и получава всякакви документи, свързани с детските надбавки на децата им, както и да получава същите. От административния орган е прието, че е налице нередовност на молбата-декларация, поради това че не е представен документ за самоличност в оригинал на съпруга на молителката, за което до същата е изпратено уведомление, връчено лично на 07.05.2013г., в което е указано да представи документа в 14-дневен срок от уведомлението.
Със заповед № 1061/21.05.2013г. на директора на дирекция „СП” – гр. Х. е отказано отпускане на месечна помощ за децата, поради следните мотиви: отказва се подпомагане по чл. 7, ал. 1 ЗСПД на основание чл. 17, ал. 1 и ал. 3, т. 7 ППЗСПД и чл. 5, ал. 1 и 2 ППЗСПД; при подаване на молба-декларация вх. № 1061/07.05.2013г. г-жа Стоянова не е представила л. к. /вероятно се има предвид „лична карта”/ на съпруга за справка, което е в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3, т. 7 ППЗСПД; връчено й е уведомление на 07.05.2013г., че в 14-дневен срок следва да представи в дирекция „СП” – Харманли оригинал на л. карта на съпруга, което не е направено.
Предвид тази фактическа обстановка по спора, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В чл. 3 ЗСПД е предвидено, че семействата имат право на семейни помощи за децата, които отглеждат в страната, а съгласно
правото на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 6-8 имат семействата, които имат средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Р. Б. за съответната година. Съгласно
месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 ЗСПД и при изпълнение на условията, предвидени в т. т. 1-4 на същата алинея.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ППЗСПД е предвидено, че м
есечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. В чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД, посочен като основание за постановения отказ
за отпускане на социална помощ, е предвидено, че към молбата-декларация да се представи лична карта - за справка. В случая административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ППЗСПД, който предвижда, че в случаите, когато е приета молба-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности и поради това, че указанието за отстраняване на нередовност не е изпълнено, е постановен отказ за отпускане на исканата помощ, съгласно предписанието по чл. 5, ал. 2 ППЗСП.
Предвид конкретните данни по делото, административният орган неправилно е направил извод, че е налице нередовност на подадената молба-декларация, изразяваща се в непредставяне в оригинал на личната карта на съпруга на заявителката. Както се посочи по-горе, към молбата-декларация е приложено пълномощно от съпруга на Д. Й., с което същата е упълномощена да го представлява пред органите по социално подпомагане във връзка с получаването на социални помощи за двете им деца, като изрично е посочено и правомощието да го подписва при необходимост. Пълномощното е нотариално заверено на дата 30.04.2013г., т. е. няколко дни преди датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на помощите за децата. В пълномощното са описани данните от личната карта на упълномощителя /номер, дата и място на издаване/, както и личния му адрес. П. нотариалната заверка на пълномощника тези данни, по общо правило, са проверени от нотариуса. Следователно, за административния орган е съществувала възможност да направи справка относно данните по личната карта на С. П. С.. Отделно от това, в разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД не е предвидено изискване личната карта да се представи в оригинал. В конкретния случай представянето на личната карта на съпруга е било и обективно невъзможно, след като същият е отсъствал от страната за продължителен период от време и не живее заедно с майката и децата, но тези обстоятелства са останали неизяснени в административното производство в резултат на допуснато от административния орган нарушение на задължението му по чл. 35 АПК, според който административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
Поради това, че неправилно е дадено указание за отстраняване на нередовност по подадената молба-декларация на основание чл. 5, ал. 1 ППЗСПД, вр. чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД, то последвалото произнасяне на административния орган, с което на основание чл. 5, ал. 2 ППЗСПД е отказана исканата помощ, е незаконосъобразно. Административният орган не е обсъдил дали са изпълнени останалите предпоставки за отпускане на исканата помощ, поради което първоинстанционият съд правилно е върнал преписката на органа за ново произнасяне.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 189 от 12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 178/2013 г. по описа на Административен съд гр. Х..
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Н. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ А. А.
А.Д.