О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

София, 07.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов

гр. дело №142/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СД Х.-Д. и сие ” чрез пълномощника адв.Вл. Д. срещу решение № 176 от 14.11.2016г по в. гр. дело № 462/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №271 от 29.02.2016г, решение № 492 от 14.04.2016г и решение № 913 от 04.07.2016г по гр. д №3076/2015г на Варненски ОС. Отхвърлени са заведени от касатора искове срещу В. П. С. за обезщетение на имуществени вреди от деликт на основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД за сумите 8 210, 57 лв и 59796, 67 лева. Ищецът е твърдял, че с деяние, за което ответникът е признат за виновен по н. о.х. д№889/1996г на ВРС, е причинил имуществени вреди, изразяващи се в стойността отнети движими вещи, собственост на дружеството, описани в 23 точки, Въззивният съд на свой ред е изтъкнал липсата на установеност по елементите на деликтния фактически състав, Ответникът е бил призна за виновен в това, че на 25.04.1991г в [населено място] самоволно, не по установения ред е осъществил едно свое оспорвано право на дял от дружеството, чл. 323, ал. 1 НК. Доколкото ответникът е бил осъден за самоуправство, посочените с иска вещи и стойността им не са част от състава на престъплението и чл. 300 ГПК не може да бъде приложен по отношение на релевантните обстоятелства, на които искът се...