ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4803

гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Емил Томов

Членове:Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като разгледа докладваното от Д. Д. К. гражданско дело № 20248002101658 по описа за 2024 година

приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БТВ Медиа груп“ АД срещу решение №72 от 5.8.2024 г., постановено по в. гр. д. №5067 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, II „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №20223147 от 16.12.2021 г. по гр. д. №23759 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 73-ти състав. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Н. К., извършено със заповед № 1073 от 6.2.2018 г. и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е презумпция за получаване на конкретно електронно изявление/писмо по електронната поща/ от адресата, когато доставчикът на информационната система, в която трябва да постъпи, не съхранява в предвидения законов срок информация за постъпилите електронни изявления в нея?

2. Провел ли е работодателят пълно доказване на връчване на искане за писмени обяснения съгласно чл.193, ал.1 от КТ, когато електронното изявление, съдържащо искането, е доказано, че е изпратено от неговата информационна система до информационната система на адресата/служител?

3. Допустимо и редовно ли е връчването на писмо до служителя, когато работодателят е използвал като способ за връчване неуниверсална пощенска услуга/куриерска услуга/ и задължителни ли са в този случай Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към универсалните пощенски услуги?

Ответникът по жалбата В. Н. К. застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В. Н. К. е изложила в исковата молба, че е работила по трудов договор в ответното дружество като „асистент програма“ в отдел „Програма“. След като е родила на 16.11.2017 г. второто си дете в Канада, за което е уведомила работодателя, е започнала процедура по издаване на болничен лист за майчинство, която процедура се е забавила заради бюрократични пречки. Междувременно работодателят е изпратил по куриер на адреса и в [населено място] пратка, която не е получила. Когато нейният адвокат е представил в дружеството трудовата и книжка за попълване, се установило, че е дисциплинарно уволнена.

Тъй като не са и поискани обяснения и не знае причините за уволнението, е предявила искове за неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди това работа.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове. Заявил е, че ищцата безпричинно не се е явявала на работа повече от месец и половина, за което са и поискани обяснения с писмо, изпратено на електронната поща на служителката, от която са получавани всички нейни писма до работодателя.

Според приетата по делото компютърна експертиза писмата на работодателя могат да бъдат намерени единствено на сървърите на изпращача. Тъй като писмата не са били открити на сървъра на АБВ.бг., както и логове на същия сървър с давност по-ранна от шест месеца назад/месец юни 2018 г./ не е възможно да бъде установено дали писмата са били доставени на ищцата. Въз основа на тази експертиза Софийският районен съд е приел, че работодателят не е доказал изпълнението на задължението си да спази процедурата по чл.193 от КТ, поради което дисциплинарното уволнение следва да се отмени само на това основание.

Във въззивната си жалба работодателят е навел доводи за редовното връчване на искането за даване на обяснения както чрез електронната поща, така и по пощата на постоянния адрес на ищцата в [населено място], посочен от нея в трудовия договор. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение. Счел е, че получаването на изявлението на работодателя, с което той иска обяснения от работника, не е доказано по делото. Според компютърната експертиза не може да бъде установено връчването на електронното изявление, а представеното на хартиен носител електронно писмо доказва евентуално само неговото постъпване в системата на изпращача по смисъла на чл.9 от Закона за електронния документ. Освен това от текста е видно, че това не е писмо до ищцата, а е от входяща поща на друго лице. Не се констатира редовно връчване и посредством куриерската служба. Свидетелката К. не удостоверява какво е съдържанието на писмото, което е пратено на ищцата по куриер. Няма надлежно връчване на писмото, тъй като от представената товарителница не се удостоверява получаване. Имало е едно посещение на адреса, но никой не е намерен, а след поставения стикер никой не е потърсил пратката. Съгласно чл.6, ал.4 от Закона за пощенските услуги условията за доставка на пощенски пратки се уреждат с Общи правила, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията. Според чл.5, ал.3 от тези правила, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не-по малък от две. Такава процедура в случая не е осъществена.

При тези мотиви на въззивния съд отговорите на първите два въпроса на касатора са от значение за изхода на спора дали е връчено електронното писмо с искане до ищцата за обяснения. Такова писмо е изпратено на 11.01.2018 г., но по делото не е доказано неговото получаване. Според заключението на компютърната експертиза писмото може да бъде намерено единствено на сървърите на изпращача и не е открито на сървъра на АБВ.бг. и на пощенския акаунт на ищцата. Причината е, че сървърите на АБВ.бг. са настроени така, че пазят логове не по-дълго от шест месеца, а този срок към момента на проверката, извършена от вещото лице, е изтекъл. Въз основа на това заключение въззивният съд е стигнал до извода, че електронното писмо не е получено от ищцата, поради което това искане за даване на обяснения не е редовно връчено. Този извод е в съответствие със закона и с практиката на ВКС, включително и цитираното от касатора решение № 303 от 7.10.2013 г. ВКС по гр. д. № 3715/2013 г. на IV ГО на ВКС и решение № 188 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 4473/2019 г. на III ГО на ВКС. Според тази практика релевантният момент за преценка на последиците от изявлението е получаването на електронната поща, а не изпращането и, както твърди касаторът във формулировката на втория въпрос/ в този смисъл и решение № 35 от 7.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на IV ГО и решение № 48 от 28.02.2013 г. гр. д. № 265/2012 г. IV ГО/. Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а в случая не се установява именно това обстоятелство.

Тъй като причината за недоказването е, че сървърите на АБВ.бг. не пазят информация повече от шест месеца, касаторът счита, че АБВ.бг. в качеството си на посредник при електронното изявление не е изпълнил задължението си по чл.6, ал.2, т.5 от ЗЕДЕУ да съхранява информацията относно предадените електронни съобщения в срок от една година. При наличието на такова неизпълнение във формулировката на първия си въпрос касаторът стига до извода, че трябва да съществува презумпция за редовно получаване на електронното съобщение. Такава презумпция не е въведена с разпоредбите на ЗЕДЕУ, поради което следва да се приложи общото правило относно доказателствената тежест, която тежи върху работодателя. Евентуалното неизпълнение на задължението на електронния посредник може да доведе до отговорност за причинените на работодателя вреди съгласно чл.6, ал.3 от ЗЕДЕУ, но не и до прилагане на желаната от касатора и несъществуваща в закона презумпция. Ето защо по първите два въпроса касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не може да бъде допуснато.

Третият въпрос на касатора е формулиран заради обстоятелството, че опитът за връчване на искането за обяснения е изпратен на адреса на ищцата чрез „Рапидо експрес енд лоджистик“ ЕООД, който е оператор на неуниверсална пощенска услуга, а в мотивите си въззивният съд се е позовал на нередовно връчване поради неспазване на чл.5, ал.3 от Общите правила, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, които според касатора са приложими само за универсалните пощенски услуги. В цитираните от касатора решение № 60177 от 17.01.2022 г. по гр. дело № 3778/2020 г. и на решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ІІІ ГО е прието, че е редовно всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила на ГПК, както и съобразно специалния закон-чл.36 от Закона за пощенските услуги. В тази разпоредба е предвидено, че пощенските пратки се доставят на потребителите на местата и съоръженията съгласно чл.6, ал.3 от закона. Нормата на чл.6, ал.3 гласи, че пощенските пратки се доставят: лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. В случая нито един от тези методи за доставяне не е законосъобразно приложен по отношение на искането за даване на обяснение, което се установява от събраните по делото свидетелски показания, както е приел въззивният съд. Ето защо крайният извод на съда за нередовно връчване на искането за даване на обяснение е съобразен с практиката на ВКС, независимо дали операторът, опитал се да връчи пратката, е оператор на универсални или на неуниверсални пощенски услуги. Приложимата законова разпоредба на чл.36 от Закона за пощенските услуги не е била спазена. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на В. Н. К. 1500 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72 от 5.8.2024 г., постановено по в. гр. д. №5067 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, II „А“ въззивен състав.

ОСЪЖДА „БТВ Медия груп“ ЕАД да заплати на В. Н. К.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.