Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "М. С." АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "С. С." № 51, ет. 5, против решение № 1382 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 3420 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанията, дадени с протокол за извършена проверка с изх. № 2648 от 05.08.2012 г. на старши инспектор и инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, потвърдени с решение от 09.10.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. "Инспекция по труда" - Пловдив не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив са задължителните предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив с протокол за извършена проверка с изх. № 2648 от 05.09.2012 г. (л. 30), потвърдени с решение от 09.10.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с които на "М. С." АД, гр. П., е предписано следното: 1. В съответствие с изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ да изплати начислените трудови възнаграждения на М. Г. Б. – счетоводител – за 2012 г., а именно: за месеците от януари до юни – по 258.69 лв. месечно, за месец юли – 321.39 лв.; 2. В съответствие с изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ да изплати начислените трудови възнаграждения на М. Г. Б. – счетоводител – за всички месеци на 2011 г. в размер на 258.69 лв. за всеки един от тях; 3. В съответствие с изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ да изплати начислените трудови възнаграждения на М. Г. Б. – счетоводител – за всички месеци на 2010 г. в размер на 264.06 лв. за всеки един от тях.

Решението на Административен съд – Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ).

От приложения в административната преписка трудов договор № 3 от 13.11.2009 г. се установява, че между „М. С.” ООД, гр. П., като работодател и М. Г. Б. от гр. Б. като служител е възникнало трудово правоотношение на основание чл. 111 от КТ за изпълнение на длъжността „счетоводител” при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лв. Производството по чл. 404 от КТ е инициирано от сигнал вх. № 0058-7980 / 06.08.2012 г., подаден от М. Г. Б. след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед на „Мега сайн” АД от 25.07.2012 г. В списъка на страните, представен от административния орган съобразно процесуалното му задължение по чл. 152, ал. 3 от АПК, М. Г. Б. е посочена като страна в производството по издаване на акта. Съдът не се е произнесъл с акт по чл. 154 от АПК за конституиране на страните по делото и не е призовал М. Г. Б. като заинтересовата страна, за която оспореният акт е благоприятен. Вместо това я е допуснал до разпит като свидетел за установяване на твърдяното отрицателно обстоятелство, че не е получавала договорените с трудовия договор и начисляваните по ведомости възнаграждения. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК съдът не е отчел личната заинтересованост на М. Г. Б., а е кредитирал дадените от нея показания като обективни и непротиворечиви.

Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ представлява принудителна административна мярка, която се прилага по отношение на работодателя при установен случай на нарушение на трудовото законодателство. В разглеждания случай работодателят е възразил срещу подадения сигнал за нарушение на трудовото законодателство с твърдение, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ и е платил на М. Г. Б. уговорените трудови възнаграждения за извършената работа. Във ведомостите за заплати липсва подпис на служителя, защото местоработата му е била в гр. Б. и плащането е било извършвано по електронен път. Това обстоятелство в оспорения акт не е изложено и коментирано, макар то да е било известно на контролните органи (становище на ст. инспектор П. Н.). В потвърдителния административен акт е прието, че представените от работодателя счетоводни документи (касова книга, част от годишния финансов отчет, годишни данъчни декларации) не удостоверяват по безспорен начин изплащането на трудовите възнаграждения.

В съдебното производство в подкрепа на твърдяното обстоятелство жалбоподателят „М. С.” АД е представил издадените на М. Г. Б. служебни бележки по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ за придобития облагаем доход от трудовото правоотношение и подадените от бившата счетоводителка годишни данъчни декларации. Представени са протоколи за възстановяване № 1101025 / 2011 г. и № 1201877 / 2012 г., в които органите на ТД на НАП са констатирали декларирани от М. Г. Б. доходи от възнаграждения по трудово правоотношение с „М. С.” АД за 2010 г. и 2011 г.

Гореустановените обстоятелства сочат, че между „М. С.” ООД и М. Г. Б. съществува гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешаван по пътя на чл. 404 от КТ с прилагане на принудителни административни мерки или в съдебноадминистративното производство по оспорване на издадените задължителни предписания. При неустановено по безспорен начин неизплащане в законния срок от страна на работодателя на договорените трудови възнаграждения наложената поправителна принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е незаконосъобразна. В случая от съществено значение е и обстоятелството, че административното производство по чл. 404 от КТ е започнало след прекратяване на трудовото правоотношение. В преобладаващата съдебна практика е възприето становище, че Инспекцията по труда не може да разрешава имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови правоотношения (решение № 15296 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 10659/2012 г. на ВАС, VІ отд., решение № 8519 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 1770/2012 г. на ВАС, VІ отд., решение № 6583 от 15.05.2013 г. по адм. д. № 1628/2013 г. на ВАС, VI о. и др.).

Оспорените принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са приложени в нарушение на материалния закон, поради което подлежат на отмяна. Постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена, както също и искането за разноски за двете инстанции, които при непредставен списък се присъждат в установения от съда размер от 75 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 1382 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 3420 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

задължителните предписания, дадени на "М. С." АД със седалище и адрес на управление в гр. П., с протокол за извършена проверка с изх. № 2648 от 05.09.2012 г. от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, потвърдени с решение от 09.10.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". ОСЪЖДА

Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив да заплати на "М. С." АД, гр. П., разноски за водене на делото в размер на 75 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Р.П.