Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В. - управител на [фирма] Габрово срещу решение № 68 от 15.10.2015г., постановено по административно дело № 62/2015 г. от Административен съд Габрово, с което е отхвърлено оспорването му на решение № 92/26.02.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 432/2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което административния акт бъде отменен, а алтернативно моли да бъде намален размера на наложената му глоба.

Ответниците по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация и М. Х. В. не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

С обжалваното пред АС Габрово решение КЗД приема за установено, че чрез съкращаване на длъжността, заемана от В. – началник „ПСОВ” във [фирма] Габрово В., в качеството му на управителна това дружество е осъществил дискриминация спрямо В. под формата на „тормоз” по смисъла на чл. 5, във вр. с...