Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по жалба на И. Г. И., от [населено място] срещу заповед № РД – 26 – 415 / 29.07.2016 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.
Жалбоподателят твърди, че изготвянето на предложението за освобождаване, съдържащо се в докладна записка на и. д. главен директор на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ и съгласуването й единствено от директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила за деловодната дейност и документооборота в Министерството на отбраната. Посочва, че е проявен избирателен, произволен и дискриминационен подход при прекратяване на служебното му правоотношение. Позовава се, че прекратяването е извършено при липса на ясни критерии за това. Сочи липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата, министърът на отбраната чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 121, ал. 1 ЗДСл, в предвидения срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на индивидуалния административен акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.
По делото е установено, че по докладна записка на и. д. главен директор на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“, съгласувана с директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ на 28.07.2016 г. е издадена заповед № РД – 26 – 415 / 29.07.2016 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя И. Г. И. на длъжност държавен експерт в отдел „Индустриално сътрудничество и кодификация“ – Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“, с ранг ІІІ старши, считано от 01.08.2016 г. Разпоредено е на основание чл. 61 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) на лицето да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2008 г.; 40 работни дни за 2009 г.; 2 работни дни за 2015 г.; 15 работни дни за 2016 г. Определено е изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазен срок на предизвестие.
Заповедта на министъра на отбраната е съгласувана с и. д. директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“; директора на Дирекция „Финанси“; директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ и и. д. главен директор на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“.
Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
С цитираната правна норма е уредено правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. Основанието за възникването му е обвързано от придобито и упражнено преди служебното правоотношение от държавния служител лично право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от писмо изх. № ДП – 973 # 1 / 18.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ София – град е, че И. Г. И. се е пенсионирал и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.12.2003 г. Това е и основанието посочено от административния орган за издаване на оспорената заповед. То е факта, уреден в хипотезата на правната норма на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл и обосновава в достатъчна степен издадения индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа предвидените реквизити. Неспазването на срока на едномесечното предизвестие при едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването е извършено при условията на чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Съобразена е уредената от законодателя възможност при неспазване на срока на предизвестие да се изплати обезщетение в размер на една брутна заплата.
Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Неизползването на утвърдените бланки-образци за изготвяне на докладната записка и спорната активна легитимация на и. д. директор на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ при Министерството на отбраната за предприемане на първоначалните действия по прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя съгласно действащите Вътрешни правила на ведомството не обуславят наличието на твърдения порок. В чл. 43 от правилата е посочено, че предложение за издаване на акт на министъра на отбраната могат да правят началникът на отбраната, заместник-министрите на отбраната, постоянния секретар на отбраната и ръководителите на административни звена, непосредствено подчинени на министъра на отбраната, която разпоредба сама по себе си не предполага споделена компетентност нито пък ограничение на административния орган да издаде административен акт без да е сезиран от някой от посочените длъжностни лица. В случаите когато е налице нарушение на процедурата относим за основателността на оспорването са характера на допуснатия порок и доколко същият се е отразил върху законосъобразността на индивидуалния административен акт, предмет на съдебен контрол. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато ако не беше допуснато – би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези предпоставки не са налице.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика (решение № 3227 / 27.03.2006 г. по адм. дело № 8126 / 2005 г. на Върховния административен съд, VІ о. и решение № 6803 / 13.07.2005 г. по адм. дело № 6219 / 2004 г. на Върховния административен съд, V,о.) е неотносима към посочения правен спор като постановена при различна от настоящата редакция на действащите и приложими разпоредби от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснатото неравно третиране спрямо него по отношение на служители в Министерството на отбраната, които също са придобили право на пенсия, но продължават да работят в системата на МО.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не всяко неравно третиране е дискриминация. Дискриминация е само това неравно третиране, което е основано на визираните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) признаци. Лицето, което твърди, че спрямо него е осъществен акт на неравно третиране трябва да докаже факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради някой от защитените признаци. Събраните по делото доказателства не установяват наличие на дискриминационно поведение от страна на органа по назначаване спрямо уволнения служител. Прекратяването на служебното правоотношение със служителя е по критерия "придобито право на пенсия преди възникването му“, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, без преди това да е извършен подбор, респективно тест за годност за носене на кадрова служба, тъй като законът не ги изисква. Твърдението, че И. е поставен в по-неблагоприятно положение по признака "възраст" в сравнение с останалата част от служителите, които също са придобили и упражнили право на пенсия, но са оставени на работа по преценка на органа по назначаването не води до извод за допуснато неравно третиране при произнасяне на оспорената заповед на министъра на отбраната. Това е така, защото в рамките на разглежданата група, придобили право на пенсия служители не е налице защитен признак, който да е основа за разграничение вътре в тази група и въз основа на който неблагоприятното положение под формата на прекратяване на служебното правоотношение да се приеме за дискриминационно.
С оглед изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДС е безспорно, че потенциално засегнатите от прекратяване на правоотношението служители на цитираното основание са в една и съща възрастова група. За тази категория лица законодателят преценява, че с оглед психическото и физическото специфично натоварване, характерно за службата в Министерството на отбраната, след съответен стаж в системата на това министерство, следва да се предвиди възможност за прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране, при изпълнение на предпоставките визирани в закона. Следователно, за целите на преценката за наличие на непряка дискриминация от съда, може ориентировъчно да се приеме, че адресати на нормата са лица, придобили право на пенсия, навършили приблизително 50-годишна възраст. Според съдебната практика непряка дискриминация е налице когато прилагането на едно и също правило води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак. В случая обаче, прекратяването на служебното правоотношение не е на основание навършването на определена възраст, нито групата лица, на които служебните правоотношения биха били прекратени на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДС по инициатива на органа по назначаването се дефинират нормативно във връзка с признака "възраст", тъй като водещ е, както е посочено по-горе в мотивите на решението критерият "придобито право на пенсия“. Това означава, че не е въведен нормативно никакъв разграничителен критерий вътре в така нормативно дефинираната група на служителите, придобили право на пенсия, който може да бъде свързан със защитен признак или от който може да бъде изведен признак, въз основа на който част от лицата в тази група биват поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите. Практиката по сходни правни спорове на Върховния административен съд е трайно установена.
При така установените факти по спора, правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки, съставляващи фактическо основание на издадения индивидуален административен акт.
По изложените съображения оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Отчитайки изхода на спора, настоящият състав на Върховния административен съд намира направеното от ответника по делото искане за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за основателно. Определя същите в размер на 100, 00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5 / 2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд и ги поставя в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И. Г. И., от [населено място] срещу заповед № РД – 26 – 415 / 29.07.2016 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДС.
ОСЪЖДА И. Г. И., от [населено място] да заплати на Министерството на отбраната сумата от 100, 00 (сто) лева разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.