Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 КСО.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. З. от [населено място] против решение № 5 / 26.07.2016 г. по адм. дело № 372/ 2015 г. на Административен съд – гр. Р., с което съдът е отхвърлил оспорването й срещу решение РРД № 2153-16-9/ 15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Р.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Р. – не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Р. е отхвърлена жалбата на Р. З. срещу решение РРД № 2153-17-9/ 15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 37/05.03.2015 г. и разпореждане № ИП-1512/11.03.2015 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в същото ТП на НОИ. С първото разпореждане, на основание чл. 101 КСО и §8 ПЗР КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено, считано от 03.07.2014 г., както и е определена за изплащане социална пенсия за инвалидност в размер на 25% от 135, 60 лв. С второто разпореждане е отказано отпускането на такава пожизнено, тъй...