Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 4103 от 14.06.2016 г. по адм. д. № 11833/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на С. Д. М. е обявен за нищожен отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в изпратен до М. имейл от 17.11.2015 г., по заявление с вх. № ВС43690/05.11.2015 г. на [фирма], поделение Паркиране и мобилност и делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на [фирма] за произнасяне в едноседмичен срок по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване със задължителните указания относно приложението на закона. Твърди, че са налице касационни основания за неправилност на решението, а именно нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че се обжалва административен акт, тъй като обжалваното съобщение има уведомителен характер. Съдът не е съобразил изложените аргументи, че представената разпечатка от електронното съобщение е с характер на неподписан частен документ с уведомителен характер, поради което не притежава белезите на индивидуален административен акт. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - С. Д. М. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна. Правилно АССГ е приел, че отказът за издаване на винетен стикер за паркиране по постоянен адрес в зоните на почасово платено паркиране е индивидуален административен акт, тъй като друг документ не е наличен. Поддържа направеното алтернативно искане, ако съдът приеме, че изпратеното по електронна поща съобщение не е индивидуален административен акт, то да приеме, че е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга, срещу който е търсената съдебна защита. Иска съдът да задължи административния орган да издаде винетния стикер. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да обяви нищожността на отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в изпратен имейл от 17.11.2015 г., съдът е приел, че жалбата е насочена срещу административен акт, подлежащ на обжалване, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Приел е, че с процесното електронно писмо - имейл, изпратен на жалбоподателя на 17.11.2015 г. е обективиран отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране. В писмото са изложени съображения за неоснователност на подадено заявление от дата 05.11.2015 г. за издаване на винетен стикер за паркиране по постоянен адрес в зоните за почасово паркиране за автомобил с рег. [рег. номер на МПС], с оглед липсата на изискуемите в чл. 71 и 72 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), условия за издаването му, а именно, че имотът на [улица], ет. 1, ап. 2 не е обособен като жилищен, а представлява нотариална кантора на нотариус С. М.. В писмото вместо подпис и лице, посочено като издател е записано: „С уважение, [фирма], Поделение „Паркиране и мобилност”. Съдът е приел, че оспорваното писмо представлява властническо волеизявление на натоварена от изрична законова разпоредба с властнически правомощия организация [фирма], в изпълнение на правомощията, съгласно НОДТСО и заповед № СО15-РД-09-05-436 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община за въвеждане режим на локално платено паркиране на съответни улици. АССГ е приел, че писмото-имейл е нищожно, тъй като не са спазени изискванията за форма визирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, липсва посочен издател на акта и не е подписан от компетентно длъжностно лице. Съдът е приел, че преписката следва да бъде изпратена за разглеждане на изпълнителния директор на [фирма], който да се произнесе по подаденото заявление, при спазване на предвидената в чл. 59 от АПК форма, при излагане на подробни фактически и правни съображения. Обжалваното решение е недопустимо.
С. Д. М. обжалва отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление от 05.11.2015 г. до [фирма]. Процедурата по издаване на този стикер е регламентирана в Раздел II.3 на НОДТСО. Съгласно този раздел на наредбата, кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства (ППС). Чл. 72 от НОДТСО съдържа критериите, на които трябва да отговарят физическите лица с право да ползват посоченото облекчение. Последните следва да заявят и докажат правото си да се ползват от режима на локално паркиране на пътни превозни средства, което право се установява (удостоверява) с издаден валиден винетен стикер по реда и при условията в посочения по-горе раздел (чл. 77 от НОДТСО). Съгласно чл. 78 НОДТСО, винетните стикери по чл. 74 се издават, активират, анулират и контролират от общинското дружество [фирма] по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община.
След като правото на локално платено паркиране се установява с винетен стикер, последният има характер на удостоверителен знак. Издаването на такъв винетен стикер е от значение за претендиращия правото, тъй като без този стикер, физическото лице не може да упражни правото си на локално паркиране в определена зона във връзка с негови жилищни нужди при заложени нормативни предпоставки. Безспорно, по силата на чл. 21 ал. 3 АПК волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, има характер на индивидуален административен акт. Компетентността на [фирма] е нормативно определена.
В случая М. обжалва отказ на [фирма] за издаване на винетен стикер, с който се установява право на локално платено паркиране. В рамките на служебното начало съдът е следвало да установи дали този отказ е мълчалив или е обективиран в нарочен писмен акт. В случая АССГ е разгледал като предмет на делото акт със съдържание на информационно съобщение, който няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Това писмо има уведомителен характер, видно от неговото съдържание „Вашето заявление... не е одобрено"; "Решението за отказ.....е взето…". Писмото е изпратено от администрацията на юридическо лице, липсва диспозитив и конкретен издател. Разпечатка от електронното съобщение е с характер на неподписан частен документ. В случая оспореното уведомление няма характер и на електронен документ, а само като възпроизведено на хартиен носител електронно съобщение. Липсата на електронен подпис не се отразява на доказателствената сила на частния документ, но липсата на посочен издател на акта и на електронен подпис по чл. 4 от ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС) (ЗЕДЕС) го лишава от характеристиката на административен акт. По съдържание това съобщение има уведомителен характер, не притежава белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Първоинстанционният съд е следвало да изясни въпроса дали е налице изричен отказ (доколкото данни за взетото решение се съдържат в уведомлението) или е наличе мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а не да разгледа електронно съобщение, пренасящо текст през електронна среда, с който адресатът се уведомява за решението по подаденото заявление от 05.11.2015 г. до [фирма]. М. в жалбата си не твърди, че обжалва това електронно съобщение, нито сочи, че то има характер на административен акт, дори напротив твърди, че тъй като липсва изричен писмен отказ, за предмет на жалбата съдът да приеме незаконосъобразен мълчалив отказ на [фирма].
Като разгледал по същество жалба срещу електронно съобщение, което няма характер на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пръвоинстанционния съд който следва служебно да изиска от административния орган информация дали е налице отказ, обективиран в нарочно писмено изявление или е налице мълчалив отказ по подаденото заявление от С. Д. М..
Предвид изхода на спора и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК разноски на касатора не следва да се присъждат, а първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4103 от 14.06.2016 г. по адм. д. № 11833/2015 г. по описа на Административен съд София - град и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.