О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3021София, 20.11.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 956/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ EАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р. Б. АД), [населено място] срещу решение № 405 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 9101/2022 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав, потвърждаващо решение № 2531 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 36597/2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 170 състав в частта, с която предявеният от „СК“ АД, [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен за сумата 10 426.89 лв. – недължимо платена цена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение в периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018г. за обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 24.06.2021 г. – до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Оспорва извода за недължимост на процесната сума, представляваща цена за достъп и за пренос на електрическа енергия, като противоречащ на сключения между страните договор и на нормата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Счита, че релевантен за дължимостта на тази цена е единствено фактът на присъединяването на потребителя към електроразпределителната мрежа, но не и начинът на захранване на обектите след точката на присъединяване, нито собствеността върху съоръженията. Изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, че ищецът е поискал промяна на нивото на напрежение на измерване на електрическата енергия в обекта, като твърди, че само изразяването на желание от негова страна не е достатъчно, а е следвало да се предприемат множество действия, които са му указани, но той не е извършил. Застъпва становището, че доколкото се касае за промяна на параметрите на присъединяването, такава не може да бъде извършена едностранно от електроразпределителното дружество.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли електроразпределителното дружество едностранно да променя параметрите на съществуващото присъединяване, които са част от правоотношението между страните по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа или като всички клаузи на договори и тази се променя само ex nunc – за в бъдеще и то по взаимно съгласие на двете страни; 2. Може ли някой друг освен присъединеното лице да инициира процедура за промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната електрическа енергия, доколкото видно от чл. 4, чл. 6 и др. от Наредба № 6/2014, аналогично и в предходната Наредба № 6/2004 /отм./, към искането следва да се приложат редица документи и данни, с които разполага само присъединеното лице; 3. Може ли това, че едната страна не инициира промяна в клаузите на сключения договор, да я лиши от правото да получи цената по договора“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да са изложени конкретни аргументи за това.

Бланкетно се твърди, че в обжалваната му част решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация – „СК“ АД, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор и изложение към него от 25.04.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: Между страните е сключен договор от 04.05.2015 г. за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия; Присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р. Б. АД е извършено чрез трафопост КТП 20/400 KVA, захранен с кабели 20 KV, който се намира в ПИ 816, район Връбница, [улица]. Мрамор, като трансформирането на доставяната електроенергия от ниво средно напрежение се извършва с понижаващ трансформатор, находящ се вътре в трафопоста; Измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е осъществявано със средство за техническо измерване (СТИ), което се намира вътре в обекта и измерва ниско напрежение; За периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г. „ЧЕЗ Р. Б. АД е издал на „СК“ АД фактури за доставка на електрическа енергия, във всяка от които е начислен компонент пренос „ниско напрежение“, като общо платена за същия е сумата 10 426.89 лв., без ДДС (12 512.27 лв., с ДДС); При изготвянето на констативен протокол № 1025880 от 03.10.2019 г. във връзка със замяната на първоначалното СТИ с ново, ищецът е възразил срещу неговото местоположение и е поискал от електроразпределителното дружество да предприеме необходимите действия по преместването му.

Като спорен по делото решаващият състав е счел въпросът има ли значение чия е собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа и границата на собственост на електрическите съоръжения, с оглед дължимостта на цена за мрежови услуги. След анализ на действащата към процесното правоотношение нормативна уредба относно доставянето и измерването на електрическа енергия (Закона за енергетиката, Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия) и съобразявайки практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 227 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на II т. о., въззивният съд е приел, че от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, е правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, т. е. измерването да е на уговорените от страните или нормативно определените места. Посочил е, че според Правилата за измерване на количеството електрическа енергия мястото за измерване се определя в зависимост от границата на собственост на електрическите съоръжения, която, съгласно Наредбата за присъединяване (чл. 27), се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване, както и от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата (чл. 29, ал. 1, т. 1).

Предвид безспорно установения по делото факт, че имотът, в който се намира захранваният обект, трафопостът и мрежата, чрез която до него е била доставяна електрическа енергия ниско напрежение, са собственост на ищцовото дружество, както и че средството за търговско измерване е било монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца трансформаторен пост на ниво ниско напрежение, съдебният състав е формирал извод, че в случая измерването е било неправомерно и доколкото разпределителното дружество не е извършило услугата пренос на електрическа енергия ниско напрежение, ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му за процесния период цена за тази услуга, т. е. същата е платена при първоначална липса на основание и поради това подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на поставените от касатора въпроси не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от факта, че същите изобщо не са били предмет на обсъждане в мотивите на въззивния акт. Решаващият състав е приел недължимост на цената за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период единствено поради констатацията, че измерването на количеството доставена електроенергия не съответства на нормативните изисквания, без да е преценявал дали и от кого е следвало да се инициира промяна на присъединяването и на нивото на измерване на консумираната електрическа енергия. Липсата на произнасяне по този негов довод във въззивната жалба не може да бъде съобразявана в настоящото производство, предвид обстоятелството, че касаторът не е поставил процесуалноправен въпрос в тази връзка.

Отделно от това, поддържаното по отношение на въпросите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, само с цитиране за законовата разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в съответствие със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Напълно неаргументирано е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, поради което същото не подлежи на обсъждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 405 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 9101/2022 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: