Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрк. К., срещу Решение № 8189 / 28. 12. 2015 г. по адм. д. № 9213 / 2015 г. по описа на Административен съд София – град – 11-ти състав, в частта му, в която е отменено Решение № 7336 / 10. 09. 2015 г. на заместник – председателят на ДАБ, в частта в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, в оспорената част, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Ирак не може да се характеризира, като въоръжен конфликт. Излага доводи, че не е обсъдено положението в И. К, където може да се разсели чуждия гражданин. Моли да се отмени решението на АССГ, в отменителната му част.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът – А. Г. М. чрез редовно упълномощен процесуален представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Твърди, че в България е сключил религиозен брак с гражданка на Ирак с предоставен й хуманитарен статут.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по по чл. 59 от АПК и в съответствие със специалните процесуални изисквания.
За да постанови решението, в обжалваната част,...