Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 4916/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4042/2015 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен изцяло РА № Р-2210-1307002-091-01/22.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 408/21.03.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП. за данъчни задължения на [фирма] – гр. [населено място] за корпоративен данък в размер на 63 623, 40 лв., вкл. и за непризнатото преотстъпване на корпоративен данък за 2012 г. в размер на 38 174, 04 лв. и лихви общо в размер на 15 332, 48 лв. (в частта за лихвата РА е изменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. от 15 342, 66 лв. на 15 332, 48 лв.) за невнесен в срок корпоративен данък за посочената година, както и за присъдените в полза на дружеството разноски в размер на 2 830 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба основното оплакване е за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, според която за да се ползва правото на преотстъпване на корпоративен данък по реда на Глава 22 от ЗКПО, вкл. и по реда на чл. 189б ЗКПО следва да е изпълнено общото изискване – към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, а в процесния случай [фирма]...