Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма], представено от управителя М. Д., срещу решение № 1407/27.06.2016 г. по адм. дело № 2193 по описа за 2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03-1403006-091-001/23.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта за определеното в тежест на [фирма] задължение за ДДС в общ размер 15 099.62 лева и за лихви за забава в общ размер 9 255.29 лева. Касаторът заявява трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване за установяване на релевантните според него факти на идентификацията за целите на ДДС на получателя по декларираните от него вътреобщностни доставки и на транспортирането на стоките предмет на доставките от територията на страната до територията на Италия. Предлага основана на собствена оценка на транспортните документи и на институтите на множеството спедитори и превозвачи интерпретация на фактите във връзка с превоза на стоките. Настоява на съществуването на необосновано дискредитирано от първостепенния съд писмено потвърждение, което е също сред списъка с документи за доказване на ВОД. Иска отмяна на решението и отмяна на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.
Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Пред АС Варна е оспорена частта от ревизионен акт № Р-03-1403006-091-001/23.03.2015 г., издаден от органи по приходите при...