Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение №407/22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6656/2015 г. на Административен съд София град (АССГ), с което по жалби на [фирма] и [фирма]-София е отменено решение № Ж-1052/2014 г. на КЗЛД, издадено на 10.06.2015 г.,в частта, с която е обявена за основателна подадената от Т. С. Г. жалба по отношение на [фирма] и с която на основание чл. 42, ал. 3 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ)/ЗЗЛД/ е наложено на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1 500лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 ЗЗЛД.
Ответната страна -"М.",ЕАД, чрез процесуален представител -юрк.. Г, оспорва жалбата като неоснователна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответните страни- [фирма] и Т. С. Г., не взимат становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:
Няма спор между страните за установената от съда фактическа обстановка, а именно, че обработващият личните данни [фирма] е представител на [фирма] за събиране на просрочени вземания и в тази връзка е изпратил писмо покана за доброволно изпълнение до Т. С. Г. чрез пощенска картичка, а не в запечатан пощенски плик.
[фирма] е санкциониран с налагане на имуществена санкция за констатирано от КЗЛД нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД 24, ал. 2 ЗЗЛД - доколкото дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, не е предприел необходимите технически и организационно мерки, за да защити личните данни на Г., неправомерно обработени от [фирма].
Обосновано е прието от съда, че съгласно договор от 13.11.2013 година,...