Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б. срещу решение № 461/15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1950/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменено решение № 1012-02-47#1/14.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б. и потвърденото с него разпореждане № 25/17.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – С. А. Ч. от гр. [населено място], не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отменено решение № 1012-02-47#1/14.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., с което е оставено в сила разпореждане № 25/17.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Б., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е определена в минимален размер лична...