Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 139 от 22.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2998/2015 г., по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 241106541 от 27.02.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №573 от 21.05.2012г. на заместник-директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”, а понастоящем дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. П., при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 48 705, 73 лв. и са начислени прилежащи лихви.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, изопачил е събраните по делото доказателства и не е обсъдил всички наведени доводи от страна на ревизираното лице по същество на спора, въз основа на което е стигнал до необосновани изводи по същество на спора, които противоречат на материалния закон. Според касатора по делото са представени достатъчно доказателства, въз основа на които се доказва реалното извършване на доставките. Твърди се противоречие на решението с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), вкл. решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Поради изложеното касаторът моли да бъде отменено изцяло решението на АСП и да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени РА. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване...