Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от П. Б. Ж. от [населено място] против решение № 11416 / 27.10.2016 г., постановено по адм. дело № 252 / 2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № КВ-670 / 02.12.2014г. на министъра на отбраната. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде обявен за нищожен обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на П. Б. Ж. против заповед № КВ-670 / 02.12.2014г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 169 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) - поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в резерва.

За да постанови този акт, съдът е приел, че при...