Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Лозенец, против решение № 221/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9659/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № Т-1451/12.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” - Лозенец относно началния момент за отпускане на месечната помощ по чл. 8д от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт И. И. се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ЗСПД, тъй като с нея се регламентира началната дата на отпускане на месечната добавка за деца с увреждания по чл. 8д от същия закон, а в случая е налице преосвидетелстване на детето и затова е приложима разпоредбата на чл. 24б от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца /ППЗСПД/. Липсва основание за предоставяне на помощ за минал период и началната дата е правилно определена от административния орган от първо число на месеца, през който е подадена молбата-декларация. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт.
Ответната страна по касационната жалба – А. А. Л. от гр. [населено място], не е изразила становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че в случая е извършено преосвидетелстване на детето и разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД е неприложима.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София – град е отменена заповед № Т-1451/12.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” – Лозенец, с която на А. А. Л. е отпусната месечна добавка по чл. 8д ЗСПД за детето Л. Л. Б. в размер на 240 лв., за срок от 01.07.2015 г. до 01.06.2018 г. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е определен началния момент на отпускане на помощта, като административният орган неправилно се е позовал на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД, който предвижда началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, когато детето с трайно увреждане е преосвидетелствано. Съдът е обосновал извода, че с новото експертно решение на ТЕЛК № 2144/11.06.2015 г. е установено ново заболяване – контрактури в лява лакътна и гривнена стави, и освен това е определен по-висок процент на степента на увреждане, затова не е налице преосвидетелстване, а ново освидетелстване. Според съда в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД, който предвижда, че месечните добавки се отпускат на правоимащите по чл. 8д ЗСПД от първо число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молбата-декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на решението или ако молбата е подадена след изтичане на този срок – от началото на месеца, през който е подадена. Съдът е приел, че датата на инвалидността, посочена в експертното решение на ТЕЛК е 15.02.2011 г., решението е издадено на 11.06.2015 г., молбата декларация е подадена на 28.07.2015 г., тоест в тримесечния срок от издаване на експертното решение. Поради това, че добавката не може да се отпусне преди подаване на молбата - декларация, според съда следва тригодишният срок да се счита от тази дата, или в случая тригодишният срок за отпускане на добавка за минало време е от 01.08.2015 г. до 01.08.2012 г.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че А. А. Л. е подала молба-декларация с вх. № Т-1451/28.07.2015 г. до директора на дирекция „СП” - Лозенец за отпускане на месечна добавка по чл. 8д ЗСПД за малолетното й дете Л. Л. Б.. Към молбата е представено ЕР на ТЕЛК № 2144/11.06.2015 г., издадено от ІІ МБАЛ - София, ТЕЛК за общи заболявания, с което на Л. Л. Б. е определена степен на увреждане 66 % с чужда помощ, при общо заболяване: „Бронхиална астма - смесена, персистираща, частично контролирана, атопичен дерматит, синдром на карпалния канал в ляво, компартмант синдром антебрахии ет мани синистра, контрактура в лява лакътна и гривнена става”, определената дата на инвалидността е 15.02.2011 г., а срокът на определения процент – 01.06.2018 г.
По подадената молба е издадена заповед № Т-1451/12.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” – Лозенец, при заместване, с която на А. А. Л. е отпусната месечна добавка по чл. 8д ЗСПД за детето Л. Л. Б. в размер на 240 лв., за срок от 01.07.2015 г. до 01.06.2018 г.
С предходно ЕР на ТЕЛК № 2873/24.09.2013 г. на детето Л. Б. е определена 50 % степен на трайно увреждане, без чужда помощ, при заболявания: „бронхиална астма – смесена, персистираща, частично контролирана, атопичен дерматит, синдром на карпалния канал в ляво, компартмант синдром, вродена тимомегалия”, дата на инвалидизираното е 15.02.2011 г., а срокът – 01.09.2015 г. Въз основа на това експертно решение А. Л. е поискала отпускане на добавка по чл. 8д ЗСПД, която й е отпусната със заповед № Т-1069/04.06.2014 г. на директора на дирекция „СП” - Лозенец, считано от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., в размер на 240 лв. Безспорно е, че тази заповед не е обжалвана.
Предвид тази фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че относно началната дата на отпускане на добавката по чл. 8д ЗСПД е неприложима разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД. В тази разпоредба, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 95/2012 г., е предвидено, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, месечната добавка се отпуска от 1-во число на месеца, през който е отпаднало основанието за получаване й, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степен на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. С разпоредбата са уредени случаите, при които е извършено преосвидетелстване на детето и при това преосвидетелстване няма изменение на вида и степента на трайното увреждане на детето. В конкретния случай тази разпоредба е неприложима, тъй като при освидетелстването по ЕР на ТЕЛК № 2144/11.06.2015 г. е установено ново заболяване, което не е включено в предходното експертно решение, променен е процентът на степента на увреждане – определена е 66 %, докато по предходното решение е 50 %, освен това е определена необходимостта от чужда помощ, докато по предходното решение такава не е определена. Изводът за неприложимостта на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД се налага и предвид систематичното място на разпоредбата в нормативния акт – с предходните алинеи на чл. 24б ППЗСПД са регламентирани случаите, при които месечната добавка по чл. 8д ЗСПД се прекратява, спира и възобновява, а случаят не е такъв.
Настоящият касационен състав на съда счита, че относно началната дата на отпускане на добавката следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ЗСПД, която урежда общата хипотеза на отпускане на месечна добавка по чл. 8д ЗСПД. В приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., разпоредбата на чл. 9, ал. 6, изр. първо ЗСПД предвижда, че месечната добавка по чл. 8д се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението-декларация е подадена в тримесечен срок от датата на решението.
С експертно решение на ТЕЛК № 2144/11.06.2015 г. е определена дата на инвалидността 15.02.2011 г., срокът е до 01.06.2018 г., а молбата – декларация за отпускане на помощта по чл. 8д ЗСПД е подадена на 28.07.2015 г. Следователно, спазено е изискването за подаване на заявлението-декларация в тримесечен срок от датата на експертното решение. Затова помощта следва да се отпусне от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение, която в случая е 15.02.2011 г., но поради това че не може да се получава за период повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, то следва да бъде отпусната от 01.06.2012 г., тъй като експертното решение е издадено през м. юни 2015 г.
По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че с обжалваната пред него заповед началната дата на отпускане на добавката по чл. 8д ЗСПД е определена неправилно и на това основание е отменил заповедта в обжалваната част и е постановил връщане на преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. Настоящият касационен състав не споделя извода на първоинстанционният съд, че началната дата на отпускането е 01.08.2012 г., а счита, по изложените по-горе съображения, че тази дата е 01.06.2012 г., при приложение на чл. 9, ал. 6 ЗСПД, но поради това, че първоинстанционното решение не е обжалвано от засегнатото лице, съдът не може да постанови решение във вреда на жалбоподателя.
Във връзка с изложените в касационната жалба доводи, че въз основа на предходното експертно решение на ТЕЛК № 2873/24.09.2013 г. е била отпусната месечна добавка за дете с трайно увреждане по чл. 8д ЗСПД със заповед № Т-1069/04.06.2014 г. за периода 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., следва да се има предвид, че посочената заповед не е обжалвана и затова е влязла в сила, поради което законосъобразността й е извън предмета на настоящото производство. Независимо от това следва да се има предвид, че при постановяването на тази заповед е действала разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД, която регламентира началния момент на отпускане на помощта по идентичен начин, като този по ал. 6 на чл. 9 ЗСПД, обн. ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г. Наличието на влязъл в сила административен акт при неправилно определена начална дата на плащането на добавката не съставлява основание за различно тълкуване на приложимите норми от съда, нито за настъпване на благоприятни правни последици за административния орган в резултат на допуснатото от него неправилно приложение на действащите правни норми. При изплащането на добавката по чл. 8д ЗСПД за минал период, при новото произнасяне, поради вероятното припокриване на период от време, за който добавка по чл. 8д ЗДСПД е изплащана въз основа на заповед № Т-1069/05.06.2014 г., следва това да бъде съобразено и съответно вече изплатената сума да бъде приспадната, тъй като добавката по чл. 8д ЗСПД, която може да се получава за едно дете е една.
Следва за яснота на страните да бъде изрично посочено, че при съобразяване с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК изводите в настоящото решение са съобразени с материалноправните норми, които са действали към момента на издаването на оспорения пред съда административен акт и при отчитане на датата на подаване на молба-декларацията от лицето, с която е упражнено правото. Последвалите изменения и допълнения в ЗСПД, приети със Закон за бюджета на Р България за 2017 г., обн. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., не са приложими към настоящия случай. При подаване на заявлението, както и при постановяване на оспорения пред съда административен акт – заповед № Т-1451/12.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” - Лозенец, правната регламентация на месечното плащане за дете с увреждане по чл. 8д ЗСПД е различна от сега действащата - това плащане е било определено като месечна семейна добавка, а след изменението от 01.01.2017 г. е определено като месечна помощ и изрично е изключена възможността за едновременното й получаване с помощта по чл. 7 ЗСПД, по различен начин е регламентиран началният срок на отпускане на помощта, както и продължителността на периода, за който може да се получава помощта за минал период, редуциран е и размерът на сумата, която може да се получава за минал период; наред с това разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ЗСПД е отменена. Не са приети разпоредби, което да придават обратно действие на някоя от новите норми, поради което за настоящия правен спор са приложими правните норми, които са действали към момента на постановяване на оспорения акт. Приложение следва да намерят разпоредбите на пар. 1 и 3 ПЗР ЗБРБ за 2017 г., но с тях не е преуреден началният момент на изплащане на добавките по чл. 8д ЗСПД, които са отпуснати преди изменението.
По изложените съображения, крайният извод на първоинстанционния съд е правилен и поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна и не са налице други касационни основания за отмяна от посочените в чл. 218, ал. 2 АПК, следва обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9659/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.