Производството по делото е по реда на чл.. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. С. срещу решение № 5163/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3185/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22222515005270-091-001/13.11.2015 г., поправен с РАПРА № П-22222515203072-003-001/17.11.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърдени с решение № 89/20.01.2016 г. (допусната е грешка при изписване на датата 01.12.2016 г., вместо 20.01.2016 г.) на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установен за внасяне данък върху разходите по чл. 204, т. 3 ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. в общ размер от 25 391, 37 лв. и лихви – 7 982 лв. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания (посочването, че решението е неправилно и незаконосъообразно е общо и не е според чл. 209, т. 3 АПК), от нейното изложение може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел тълкуването на ревизиращия орган, че за всеки работен ден в годината с посочените пътни превозни средства са изминавани по 320 км. от всяко от лицата, управляващи дружеството. Твърди, че съдът не е следвало да възприеме изводите на данъчния орган, че процесните автомобили са ползвани за управленската дейност на дружеството, дори не бил обсъден, както и е неприложим критерия „управленска дейност“. Касационният жалбоподател сочи оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията му...