О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5167

гр. София, 13.11.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова к. ч. гр. дело № 1756 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. М., упражняващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Мони 2010 – М. М.“, подадена чрез процесуалния му представител, против определение № 818 от 30.10.2023 г. по в. ч. гр. дело № 637/2023 г. на Софийски окръжен съд (СОС), с което е оставена без уважение частната му жалба срещу протоколно определение от 23.06.2023 г. по гр. дело № 701/2022 г. на Районен съд – Самоков (РС - Самоков). С последното е върната на основание чл. 130 ГПК подадената от ЕТ „Мони 2010 – М. М.“ против Община Самоков и „Слава-93“ ЕООД искова молба, а производството по делото - прекратено. С обжалваното въззивно определение на ответното дружество и е присъдена сумата 1500 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение, като искането на едноличния търговец по чл. 248 ГПК за изменението му в частта за разноските е оставено от въззивния съд без уважение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на закона. Иска отмяна на определението и претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на определението до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулира следните правни въпроси:...