О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5166

гр. София, 13.11.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова к. ч. гр. дело № 1757 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. М., упражняващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Мони 2010 – М. М.“, подадена чрез процесуалния му представител, против определение № 923 от 12.12.2023 г. по в. ч. гр. дело № 637/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС), постановено по реда и условията на чл. 248 ГПК. С последното въззивният съд е оставил без уважение молбата на едноличния търговец за изменение на постановеното по делото въззивно определение в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил материалния интерес на исковете и фактическата и правна сложност на делото при преценката на своевременното наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, извършена и в противоречие на решение по дело C-438/22 на СЕС. Иска неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба „Слава-93“ ЕООД не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна – с правен интерес да обжалва разпореждането, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното определение СОС е приел, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на...