Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З. Н. Л., чрез процесуален представител, против решение № 23 от 07.04.2016 г., по адм. д. № 265/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на З. Н. Л. против заповед № ЧР-2 76 от 23.11.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност Директор на Дирекция "Социално подпомагане " – Севлиево, считано от 26.11.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Административният орган обосновано е приел, че служителят е в състояние на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл към момента на издаване на заповедта, като от доказателствата по делото се установява,...