Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на P. C. M. A. L. P., Р. К, чрез адв. К. К срещу Решение № 5227 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 6908/2014 г. по описа на Административен съд София – град, І отделение, 4 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1157339 от 28.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1019 от 06.06.2014 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. С. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/.
Касаторът твърди, че решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място, поддържа, че неправилно административният съд е приел, че дружеството-жалбоподател не може да се легитимира като получател на стоките и услугите, предмет на доставка по процесните фактури. Изложил е, че съдът е формирал неверни фактически констатации, които се опровергават от доказателствата по делото, относно факта, че F. е начислил български ДДС по процесните фактури за доставеното гориво. На следващо място, в касационната жалба са изложени доводи за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - нормите от националния закон /чл. 81 ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-9/16.12.2009г./, в противоречие с правото на ЕС - чл. 171 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че са изпълнени всички условия за възстановяване на ДДС. Оспорват се изводите на съда относно изискването за регистрация по ДДС на доставчика и необходимостта от идентификация на получателя с ДДС номер във фактурата по смисъла на чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС, както и изводите по приложението на чл. 116 и чл. 115 ЗДДС. Поддържа се, че спазването на изискванията по чл. 114 ЗДДС не е част от условията за възстановяване на ДДС на чуждестранно лице, установено в друга държава членка. Твърденията за нарушения на съдопроизводствените правила се отнасят до преценката на доказателствата по делото, нарушение на служебното начало в административния процес и липса на мотиви в съдебното решение. Според касатора решението е необосновано поради липсата на логически връзки между мотивите в решението и изводите на съда. В обобщение се иска отмяната на решението заедно с отмяната на процесния АПВ и признаване на дружеството правото на възстановяване на съответната сума заедно с лихвите по чл. 9, ал. 3 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Претендират се направените разноски.
С допълнителна молба по делото касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС по конкретно посочени въпроси.
Ответникът - директор на дирекция „ОДОП“ – гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. И, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на искането за отправяне на преюдициално запитване и дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред АССГ е бил АПВ № 1157339 от 28.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1019 от 06.06.2014 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, с който на P. C. M. A. L. P., Р. К, е отказано възстановяване на ДДС в размер на 3 370, 40 лева за периода от 01.10.2010 г. - 31.12.2010 г. по искане с референтен номер № [номер], версия [номер].
От фактическа страна съдът е установил, че P. C. M. A. L. P. е чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава членка на ЕС - Р.К.Л е подало искане с референтен номер № [номер], версия [номер] за възстановяване на ДДС за периода 01.10.2010 г. - 31.12.2010 г. Дружеството е посочило в искането си за възстановяване на данък 4 документа, а именно: фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. с данъчна основа 16 752 лв. и данък в размер на 3 350, 40 лв., фактура № 89000071 от 01.02.2010 г., в която са посочени данъчна основа и данък със знак „минус“ съответно в размер на 17 163 лв. и 3 432, 60 лв. и фактура № 890000072 от 01.12.2010 г. с данъчна основа 17 163, 00 лв. и данък 3 432, 60 лв. за доставка на гориво, всичките издадени от F. B.V., V. B., както и фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от [фирма], с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт. Всички посочени документи са издадени на P. C. M. A. L. P., V. D..
В хода на проверката органите по приходите са констатирали, че описаните в искането фактури са издадени с получател P. C. M. A. L. P., V. D., съответно посочено е, че получателят по фактурите е лице, различно от заявителя по искането. Освен това е изтъкнато обстоятелството, че дружеството P. C. M. A. L. P. е декларирало дейност по отдаване на плавателни съдове по оперативен лизинг без екипаж и направените разходи по фактурите за доставка на гориво са несъвместими. По изложените съображения е постановен отказ за възстановяване на ДДС общо в размер на 3 370, 40 лв. за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г.
Съдът е изложил, че в съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице процесните фактури се отнасят до доставки на гориво за зареждане на плавателен съд M. A. и за ремонт. Зареждането на кораба с гориво е осъществявано от P. C. M. A. L. P.. Горивото е доставяно от доставчика F. B.V. в качеството си на дружество, специализирано в доставка на корабни горива и масла в Европа, регистрирано в България единствено за целите на ДДС с V. B.. Заявките за доставки на газьол за кораба са договаряни устно. При круизи, преминаващи през българския участък на река Дунав, корабът се зарежда на пристанище Русе, чрез подизпълнител на F. B.V. бункер-оператора [фирма], българско дружество, специализирано в бункероване на кораби - зареждане и презареждане на плавателни съдове с горива и смазочни материали.
За извършеното зареждане на гориво [фирма] издава фактура на F. B.V., което от своя страна издава фактура на P. C. M. A. L. P., в която се посочва мястото на зареждане на гориво, бункериращото дружество и датата на зареждане. Към фактурата се прилагат документи с данни за количеството гориво, пристанището, плавателния съд, чрез който е извършено зареждането, заредения плавателен съд и др. документи.
При зареждане на гориво [фирма] издава талон за доставка на съответното количество гориво (bunker delivery receipt), който се подписва от представител на P. C. M. A. L. P.. Талонът е с пореден номер и съдържа информация за количеството на зареденото гориво, датата и часа на зареждане, плавателен съд, оператор на бункера, както и направление на кораба. На базата на този документ F. B.V. издава фактура на P. C. M. A. L. P. за количеството по цени, договорени от групата P. c F. B.V. В процесния период, за който се отнася искането за възстановяване на ДДС M. A. е зареждан с гориво на пристанище Русе от бункер-оператор [фирма], фактурирано на F. B.V. Във връзка с доставките на гориво от оператор [фирма] и доставчик F. B.V. са издадени документи: талон за доставка от [фирма], фактура от [фирма] към F. B.V., разписка за доставка на гориво, издадена от F. B.V. на база талон за доставка, фактура за доставка, издадена от F. B.V. на P. C. M. A. L. P.. Въз основа на извършената проверка на съдържащите се документи по делото вещото лице е формирало категоричен извод, че се касае за доставки на гориво на кораб M. A., собственост на P. C. M. A. L. P., от [фирма] чрез доставчика F. B.V.
От тези доказателства АССГ е приел, че към условията за възникване правото на данъчен кредит несъмнено се включва това лицето да притежава редовен данъчен документ, в който заявителят по Наредба № Н-9 от 16.12.2009г. е посочен като получател и е идентифициран със своя V.. В глава седма „Данъчен кредит“ е намерила систематично място разпоредбата на чл. 71, озаглавена „Условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит“. Посочената разпоредба установява правилото, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнено едно от условията, изброени в т. 1 – 7, включително притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател.
Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от жалбоподателя не е установено, че притежава такъв документ. Изложил е, че дружеството е посочило в искането си за възстановяване на данък 4 документа, а именно фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. с данъчна основа 16 752 лв. и данък в размер на 3 350, 40 лв., фактура № 89000071 от 01.02.2010 г., в която са посочени данъчна основа и данък със знак „минус“ съответно в размер на 17 163 лв. и 3 432, 60 лв. и фактура № 890000072 от 01.12.2010 г. с данъчна основа 17 163, 00 лв. и данък 3 432, 60 лв. за доставка на гориво, всичките издадени от F. B.V., V. B., както и фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от [фирма], с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт. Всички посочени документи са издадени на P. C. M. A. L. P., V. D., съответно дружеството-жалбоподател не може да се легитимира като получател на стоките и услугите, предмет на доставка по описаните фактури.
След анализ на събраните писмени доказателства, заключението по ССчЕ и приложимите материалноправни разпоредби, АССГ е формирал извод, че не са налице предвидените от закона условия за възстановяване на ДДС на чуждестранното лице, установено за целите на ДДС в друга държава членка - P. C. M. A. L. P..
Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
С оглед твърденията в касационната жалба и мотивите на оспорваното АПВ, касационната инстанция намира, че предмет на настоящото дело е отказано възстановяване на ДДС в размер на 3 370, 40 лева за периода от 01.10.2010 г. - 31.12.2010 г. по фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. с данъчна основа 16 752 лв. и данък в размер на 3 350, 40 лв. и фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от [фирма], с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт. В тази връзка изложеното от първоинстанционния съд във връзка с фактура № 89000071 от 01.02.2010 г., в която са посочени данъчна основа и данък със знак „минус“ съответно в размер на 17 163 лв. и 3 432, 60 лв. и фактура № 890000072 от 01.12.2010 г. с данъчна основа 17 163, 00 лв. и данък 3 432, 60 лв. за доставка на гориво, е неотносимо към спора и няма да бъде обсъждано.
Основният мотив на приходната администрация да откаже на дружеството – жалбоподател възстановяване на ДДС по процесните фактури е посочването на V. номер, който не принадлежи на същото лице, както и фактът, че във фактурите е посочено наименование на дружеството, което не съвпада с това на заявителя по искане с референтен номер № [номер], версия [номер].
Следва да бъде отбелязано, че по делото е представено удостоверение за регистриране на промени на вписаните данни на командитно дружество от 19.01.2011г. (л. 47 от делото), от което е видно, че P. C. M. A. L. P. е променило наименованието си на P. C. M. A. L. P.. Представено е и известие за означаване и маркиране на кораб от 11.03.2011г. (л. 217 по делото), от което е видно, че кораб „A.“ е преименуван на „D. A.“.
Фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. е с ДО 16 752 лева и ДДС в размер на 3 350, 40 лева, която се отнася до доставка на 15 000 газьол с дата на доставката – 08.10.2010 г., във връзка с разписка № 774838 от 08.10.2010 г. /прил. на л. 162-164 от делото/. Приложена е и фактура № 2000002608 от 08.10.2010 г., издадена от [фирма] с получател „ F. b.v.”, както и талон за доставка /на л. 165 от делото/ № 2286 от 08.10.2010 г., съгласно който е зареден кораб „A.” с вписан корабособственик Ф., дата на товарене – 08.10.2010 г., натоварено количество 15 000 литра или 12 636 кг., подписан от [фирма] и от P. C. M. A. L. P., Р.К.С заключението на в. л. Атанасов / на л. 233 и сл. от делото/ фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. е включена в дневника за продажби от доставчика.
Следователно, по делото са налице доказателства, от които може да се направи извод за наличие на доставка по спорната фактура, както и доказателства, че фактурата е издадена на дружество P. C. M. A. L. P. преди промяната на наименованието му на P. C. M. A. L. P. от 19.01.2011г. Остава въпросът относно липсата на верен идентификационен номер на получателя /дружеството, претендиращо възстановяване на ДДС по Наредба Н-9 от 16.12.2009 г./. В тази връзка следва да бъде обсъдено искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО по следните въпроси:
1. Допускат ли нормите на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО съществуване на изискване в националното законодателство, като това по чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС, данъчно задължено лице, като доставчикът в главното производство, което е регистрирано за целите на ДДС в България, но не е установено на територията на страната, да посочва във фактурите за доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които той е платец на данъка, идентификационен номер по ДДС на клиента, когато клиентът не е платец на данъка и не е получател по вътреобщностна доставка по чл. 138 от Директивата?
2. Представлява ли непосочването във фактурата на идентификационен номер по ДДС на получателя по доставката, при обстоятелствата като тези в главното производство, основание по смисъла на Директива 2008/9/ЕО и/или Директива 2006/112/ЕО на получателя – данъчнозадължено лице, неустановено на територията на страната, но установено в друга държава-членка на Европейския съюз, да бъде отказано възстановяване на ДДС, платен в България по доставката, документирана с фактурата, при условие, че в главното производство е установено, че данъкът по доставката е начислен и внесен изцяло от доставчика в бюджета на държавата членка по възстановяване?
P. C. M. A. L. P. счита, че изискването по чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС за посочване на идентификационния номер на получателя - регистрирано лице за ДДС цели в друга държава членка във фактурата, на което се е позовал първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение не е съобразено с императивните изисквания на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че изискванията за съдържание на фактурата по чл. 226, т. 4 от Директива 2006 /112/ЕО не предвиждат задължение за доставчика F. b.v. да посочва в издаваните от него фактури идентификационен номер по ДДС на получателя по доставката, /в случая на жалбоподателя/, издаден от държавата - членка по регистрация за целите на ДДС /в случая Р. К/. На това основание счита, че ако фактурата съдържа името и адреса на клиента и останалите задължителни данни по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, задълженото лице може да упражни правото си на възстановяване на ДДС по тази фактури и без да е посочен идентификационният му номер. Искането е неоснователно.
Отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор /чл. 267 ДФЕС, респективно чл. 628 ГПК/.
Нормата на чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС изисква като част от съдържанието на фактурата да е посочен идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка.
[номер]
[номер]
[номер]