Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 54 от 28.05.2016 г. по адм. д. № 45/2015 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 062 от 26.09.2014 г., издаден от И. И. на длъжност старши инспектор МДТ в отдел "МДТ" при О. Т, и мълчаливо потвърден от Началника на отдел "МДТ" при О. Т, по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК и е осъдено дружеството да заплати направените по делото разноски. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че никога не е подавал декларация за установяване на задължения за такса „битови отпадъци” и установяването на задълженията му за ТБО за 2013 г. и 2014 г. е следвало да бъде по реда на чл. 108 ДОПК. Представените от административния орган писмени доказателства не установяват дължимостта на таксата в определения размер. Дружеството не е уведомено поставеният пред неговите обекти съд тип „Бобър” по кой от договорите сключени между община Т. и [фирма] се обслужва. От представените доказателства не може да се установи колко на брой са съдовете тип „Бобър” в [населено място]. Административният орган не е установил какво е количеството боклук от всички съдове поставени на територията на [населено място], нито общия размер на таксата за битови отпадъци за всички обекти на тази територия, не се установи колко съдове са поставяни и подменяни както и данни за реално извършени дейности по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ и за закриване на нерегламентирани сметища. Изложени са доводи за нарушения...