Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /ДДОДОП/ срещу решение № 1157/08.06.2016 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3177 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615000189-091-001/09.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за сумата над 830 лева до 36 705.22 лева и зазакъснителните лихви над 129.91 лева до 5 745.19 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Възсъздава изводите си от решението постановено при оспорването на РА по административен ред, за да обобщи пропуснатите от съда противоречия в доказателствените източници и разколебаното заради това доказване от данъчно задълженото лице на осъществяването на доставките, по които е упражнило отреченото от администрацията право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на оспорената част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – Т. М. П., чрез повереника си адв. Н. Д, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С частта от РА, отменена от АС Пловдив, са установени в тежест на Т. П. задължения за ДДС в общ размер 35 875.22 лева с лихви за забава в общ размер 5 615.28 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС за данъчни...