Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 758/20.04.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2525 по описа за 2015г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000214003645-091-001/06.10.2015г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №305/03.12.2015г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, с който на [фирма], са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2013г. до 28.02.2014г. в размер общо на 89 684.37 лева лихви за забава.

Касаторът твърди неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съществото на спора касаторът сочи, че фактическата обстановка е правилно установена, но неправилно са приложени чл. 62, ал. 4 ЗДДС и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС. Изтъква, че причината за начисляване на лихви с РА е обстоятелството, че ревизираното лице неправилно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът поддържа, че в резултат на направената корекция на данъчния кредит, резултатът за всеки един от данъчните периоди става ДДС за внасяне и именно поради това върху този данък са начислени лихви. Освен това в касационната жалба се изтъква, че коригирането на начисления данък не става с обратна дата, а се случва в периода, в който лицето се е снабдило с изискуемите документи. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация [фирма] не взема становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната...