Производството е образувано е по касационна жалба на [фирма] гр. [населено място] – в ликвидация, против решение № 2059 от 02.12.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 535/2014, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 61 322 лв, на основание чл. 83а от ЗАНН.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост на производството по чл. 83а и сл. от ЗАНН, тъй като искането на Прокуратурата е преждевременно направено и се основава на присъда, която не е влязла в сила. По същество на спора се сочи нарушение на материалния закон. Излагат се и доводи за изтекла погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 от НК и тези по чл. 34 от ЗАНН. Искането е за отмяна на решението, респективно за неговото обезсилване.

Ответникът - Окръжна прокуратура град Бургас не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение административният съд, на основание чл. 83е, ал. 1 от ЗАНН /редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г. в сила от 01.03.2008г./ е наложил имуществена санкция на [фирма] в размер на 61 322 лева. Съдът е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 83а, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че се касае за юридическо лице - субект на административно-наказателната отговорност по чл. 83а ЗАНН и за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 255, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК от Р. Т. К., като управител на дружеството, за което е осъден с влязла в сила присъда № 146/14.06.2013г. по наказателно общ характер дело 882/2012 г. на...