Производство по чл. 208 и сл. ДОПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. С. М., чрез адв. Р. В., против Решение № 279/22.02.2017г. по адм. д. № 16/2017г. на АС-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ №Р- 02002016003138-091-001/19.10.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, с който на жалбоподателя са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О.) (ЗКПО) за данъчен период 2013 година в размер на 18 121, 93 лева – главница и 6 480, 46 лева – лихва.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон относно предпоставките за случая за преотстъпване на корпоративен данък за ревизираната година.

Неправилно съдът тълкувал разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, приемайки, че наличието на неплатени публични задължения към 31.12.2013г. по справка - декларация за м. 11.2013г. изпълнява изискването от хипотезите на нормата по т. 1 и т. 3 – наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения главница и лихви. Липсата на покана за доброволно изпълнение на тези задължения ги изключва от посочените хипотези.

Евентуално, поддържа се, че в чл. 167 от ЗКПО са поставени изисквания, които не са включени в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент(ЕО) №70/2001, поради което ограниченията в чл. 167 от ЗКПО не следва да се прилагат. Предвидените в тази разпоредба „общи условия“ за преотстъпване на корпоративен данък се прилагат единствено по отношение на общите данъчни облекчения по ЗКПО, които не представляват държавна помощ. При това, пречка за преотстъпване на данъка би било само ако предприятието е „предприятие в затруднение“ по смисъла на т. 2.2 от Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднение. Съдът не се е произнесъл по наведения довод за пряко прилагане на Регламента при игнориране на разпоредбата на чл. 167 ЗКПО.

Алтернативно, в случай на неприемане на доводите за противоречие на национална норма с норми на общностното право, се иска спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на разпоредби на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент(ЕО) №70/2001. Като допълнителен мотив за искането се изтъква наличието на противоречива практика по тълкуването на Регламента от Върховния административен съд, както и по тълкуване на разпоредбите на ЗКПО, съдържащи общите условия за преотстъпване на корпоративен данък.

Излагат се оплаквания и относно разноските. Касаторът твърди, че те е следвало да се определят съгласно минималния размер по чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), а и присъдените са прекомерни.

Алтернативно, поддържа се, че установените задължения за лихви не се дължат и защото, съгласно Наръчника по ДОПК, обнародван на интернет страницата на НАП, може да се направи извод, че публичните задължения по справката декларация за м. 11.2013г. не са подлежали на принудително изпълнение. Налице е хипотезата на чл. 17, ал. 3 ДОПК, при която РЛ е действало съобразно писмени указания, които впоследствие се оказват незаконосъобразни.

Иска се отмяна на съдебното решение и на РА изцяло, евентуално само за лихвите и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционният съд не е имало спор по фактите и те са следните:

Към 31.12.2013г. ревизираното дружество е имало неплатено публично задължение по декларация от м. 11.2013г., погасено частично чрез прихващане и частично чрез плащане през м. 04.2014г. В годишната си данъчна декларация по ЗКПО за 2013г. ревизираното дружество е декларирало преотстъпване на корпоративен данък в посочения-по горе размер главница на основание чл. 189б ЗКПО. Не е било спорно, че предпоставките от хипотезата на чл. 189б са били изпълнени.

Спорът е бил относно приложимостта и тълкуването за случая на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО.

1.Неоснователни са принципните оплаквания в касационната жалба за неприложимост на посочената разпоредба поради противоречието й с разпоредби на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент(ЕО) №70/2001/Регламента/.

Съгласно съображение /8/ от Регламента, на което се позовава касаторът, „Настоящият регламент следва да освободи всяка помощ, която отговаря на всички поставени от него изисквания, както и всяка схема на помощ, при условие че предоставяните по такава схема помощи отговарят на всички изисквания на настоящия регламент. С оглед осъществяване на ефективен надзор и опростяване на администрирането, без да отслабва наблюдението от страна на Комисията, схемите за помощ и индивидуалните помощи извън всякаква схема за помощ, следва изрично да се позовават на настоящия регламент.“

Понятието схема на помощ е легално дефинирано в §1, т. 7 от ЗДПом (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ), съгласно който "Схема за държавна помощ" е всеки акт, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за изпълнение, могат да се предоставят индивидуални държавни помощи на предприятия, определени в акта по общ и абстрактен начин, и всеки акт, въз основа на който помощ, която не е свързана с определен проект, може да се предостави на едно или няколко предприятия за неопределен период от време и/или в неопределен размер.

Не е спорно, което е видно и от публикация на сайта на Министерство на земеделието и продоволствието, а и това е служебно известно на настоящия съдебен състав, имайки предвид качеството на министъра на земеделието и продоволствието на национален орган по чл. 5, ал. 3 от ЗДПом (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ), който изпраща уведомленията за държавни помощи в земеделието и рибарството до Европейската комисия, че с правно основание чл. 189б ЗКПО с Решения на Комисията са одобрени държавни помощи за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък с периоди на прилагане 01.02.2011- 31.12.2013г. и 05.06.2013г.-31.12.2014г.

Правното основание на процесната схема за помощ по чл. 189б ЗКПО е разпоредба на специалния данъчен закон, намираща се в глава 22-ра с наименование „Преотстъпване и освобождаване с корпоративен данък“, раздел IV „ Минимална или държавна помощ под формата на данъчни облекчения“. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, преотстъпването на корпоративен данък става при определените в разпоредбата условия по реда на тази глава, което означава, че прилагането на чл. 189б от раздел IV е заедно с общите разпоредби от раздел I-ви, където е систематичното място на чл. 167. Да се поддържа обратното, означава, че бенефициерите на обсъждания вид държавна помощ са поставени в по-благоприятно положение от останалите адресати на уредбата. Че това е била целта на обсъжданата нотификация, няма никакви доказателства. Този начин на тълкуване на националната уредба е част от схемата за помощ, получила одобрението на Комисията, поради което изискването на посоченото съображение /8/ от Насоките е спазено. Затова и съгласно съображение /16/ от същите Насоки, помощ, съгласно схема за помощ, трябва до бъде предоставяна по отношение на предприети дейности или получени услуги след установяване на схемата за помощ и които са обявени от Комисията за съвместими с Договора. Ако схемата за помощ създава автоматично право за получаване на помощта, без да се изискват допълнителни административни действия на административно ниво, помощта може да бъде предоставяна за предприети дейности или получени услуги след установяването на схемата за помощ и обвяването и от Комисията за съвместима с Договора.

От разпоредбата на чл. 4, пар. 5 от Регламента, съгласно която помощ може да бъде предоставяна само на земеделски стопанства, които не са предприятия в затруднение, не следва, че националната правна уредба, съдържаща се в оторизираната схема за помощ е неприложима и единственото изискване към деклариралия преотстъпване на данъка е да не е предприятие в затруднение. Тази редакция означава, че бенефициерът да не е предприятие в затруднение е условие, без което не може да се получи помощта. Това обаче не означава, че в схемата за помощна не съществуват други условия, които следва да са налице, така както са заявени от държавата нотифицираща помощта. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите на цитираното Решение №4774/28.04.2015г. на ВАС по адм. д.№ 7196/2014г. относно наличие на колизия между разпоредбите на Регламента и ЗКПО, още повече че казусът, разрешен окончателно с това решение, е различен, защото там материално–правният спор е бил относно тълкуването на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, преди изменението с ДВ бр. 105/2013, в сила от 01.01.2014г.

По изложените съображения за липса на колизия между общностна и национална норма и на липса на съмнение относно тълкуването на общностни норми, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира за неоснователно искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на разпоредби на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент(ЕО) №70/2001.

2.При законосъобразни правни изводи за приложимост, за случая, на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, неоснователно е касационното оплакване за неправилно тълкуване на разпоредбата. Законосъобразно е приетото от първоинстанционния съд, че липсата на покана за доброволно изпълнение не променя характера на процесните публични задължения на РЛ като подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Обстоятелствата, че не са предприети действия по принудително изпълнение на тези задължения не променят факта, че те са ликвидни и изискуеми задължения по справка-декларация, която е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, поради което задълженията са подлежащи на принудително изпълнение.

3. Неоснователно е касационното оплакване за недължимостта на установените задължения за лихви на основание чл. 17, ал. 3 ДОПК.

Съгласно разпоредбата, когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

По делото пред АС са представени копия от Наръчник на по ДОПК, публикуван на сайта на Националната агенция по приходите. Съдържанието на този наръчник възпроизвежда законовите текстове относно поканата за доброволно изпълнение, а това, че е описана като условие за предприемане на действия по принудително изпълнение плюс изтичате на 7-дневен срок от връчването й, не променя факта, че и публичните задължения, за които не е получена покана подлежат на принудително изпълнение.

Никъде в посочения наръчник не е посочено изрично, че ликвидни и изискуеми публични задължения, за които не е получена покана за доброволно изпълнение, не са подлежащи на принудително изпълнение.

4. На последно място, неоснователни са касационните оплаквания за незаконосъобразност на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Нормативният акт, определящ минималните размери на адвокатските възнаграждения е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по която е определен размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Затова чл. 78, ал. 8 ГПК, заедно с препращането към чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) не е приложим.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279 от 22.02.2017г. по адм. д. № 16/2017г. на Административен съд-Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.