Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция „Градско и регионално развитие” (ГД „ГРР”) към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и заместник-ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) срещу решение № 539 от 27.01.2017 г., постановено по административно дело № 3007 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Счита за незаконосъобразен и неправилен извода за липса на компетентност на издателя на обжалвания акт. Като се позовава на Заповед № РД - 02-36-107/08.02.2016 г., твърди че министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. за заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013 г., като в заповедта било определено и правомощието й да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и нередности, установени при изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” и на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Оспорва се и изводът на съда, че липсва законов текст, който да предвижда възможност на министъра да делегира свои функции по налагане на финансова корекция на друг орган. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС (ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР) (ЗФУКПС). От настоящата съдебна инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила писмо изх. № 99-00-6-9138/25.02.2016 г. на главния директор на ГД „ГРР” и зам. ръководител на УО на ОПРР. Претендира разноски.
Ответникът - О. Л, чрез процесуалния си представител, изразява становище в представени писмен отговор и писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна...