Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. И. срещу решение № 2301 от 07.04.2016 г. по адм. дело № 10933/2014 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1431117 от 17.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1748 от 02.10.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното решение [фирма] е осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 600.23 лв. разноски по делото.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата му срещу процесния АПВ, тъй като касаторът е внесъл ДДС при закупуване на стоките по фактурите, за който се иска възстановяване на ДДС. Твърди, че стоките не са били налични към датата на регистрацията по ЗДДС, защото същите са придобити и реализирано от търговеца преди акта за регистрация. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен АПВ. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба...