Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на частен съдебен изпълнител Г. С. Д. от гр.[населено място], [улица], [адрес], против Решение №777 от 13.02.2017г. на Софийски градски административен съд по адм. д.№ 10506/2016г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане или възстановяване № П-22221214041645-004-01/20.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 163/05.02.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано връщане на сумата от 7 996, 21 лева, преведена за задълженото лице [фирма] от специална сметка на ЧСИ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : 1/.неправилна преценка на характера на оспорения пред АССГ данъчен акт и качеството на лицето, поискало възстановяване на погрешно преведена парична сума, което е довело до потвърждаване на нищожен акт на орган по приходите, издаден при пълна липса на материална компетентност; 2/. неправилни изводи на АС, че щом е платено задължение на длъжник на НАП няма значение дали е на правно основание и от кого; 3/. съдът е игнорирал обстоятелството, че конкуренцията между частни и публични вземания по аргумент на чл. 191, ал. 3 и 4 и 5 ДОПК и чл. 458 ГПК, при присъединяване на държавата като кредитор в изпълнителния процес по ДОПК, се провежда по реда на ГПК, а не на ДОПК. Ако е вярно, че погрешно преведени суми от сметката на ЧСИ на НАП не подлежат на връщане, тогава тази грешка променя реда за изпълнение на задълженията по ГПК по извършеното Разпределение; 4/.по същество, не става дума за недължимо платена сума на публично задължение, а за погрешно преведена сума при неспазване на реда...