Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. от [населено място], [област] против решение № 563 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 812/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № D-EN –DM/24937/05.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Д. М, потвърдена с Решение № 15-РД06-0018/16.09.2016 г. на Директора на РДСП – Плевен. С касационната жалба се иска отмяна на постановеното решението, като неправилно.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Д. М, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение на Административен съд - Плевен е отхвърлена жалбата на И. Х. И. против заповед № D-EN –DM 24937/05.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Д. М, потвърдена с Решение № 15-РД06-0018/16.09.2016 г. на Директора на РДСП - Плевен, с която заповед e прекратена отпуснатата на жалбоподателката месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.07.2016 г. поради ненавременно уведомяване за промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта .
За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката и приложимата материална уредба е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел и при спазване на процесуалните правила.
Посочено е от съда, че чл. 15, ал. 1 от ЗСП задължава лицата, на които е отпусната месечна социална помощ, да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане” за настъпили промени в обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, т. 1-7 от същия закон, сред които, под т. 2 фигурира имущественото състояние на лицето. Неизпълнението на това задължение има за последица лишаването на лицето от социални помощи за срок от една година / чл. 15, ал. 2 от ЗСП/. С оглед установеното и неоспорено от жалбоподателката възмездно прехвърляне на идеална част от недвижим поземлен имот, за което лицето не е уведомило своевременно съответната дирекция „Социално подпомагане”, съдът е обосновал извод за неоснователност на подадената пред него жалба и е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно.
Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - Плевен е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.
Първоинстанционният съд правилно е потвърдил законосъобразността на атакувания административен акт, като е изложил мотиви по всички факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Не са допуснати нарушения при постановяване на решението.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Именно на това основание на И. Х. И. е отпусната месечна социална помощ в размер на 42, 90 лв. Неоспорен от лицето е и факта, че е извършила продажба на съсобствен поземлен имот. В тази връзка следва да се отбележи, че заявеното от жалбоподателката, повторно пред касационната инстанция, че не е знаела, че трябва да уведоми за извършената продажба, както и, че сумата е ниска, не следва да се обсъжда, а и не се отразява на законосъобразността на административния акт.
В случая правилно съдът се е позовал на императивния характер на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗСП, която гласи, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1 лицата се лишават от социални помощи за срок една година. Като И. Х. И. не е уведомила писмено съответната дирекция „Социално подпомагане" за промяна на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСП административният орган законосъобразно е приложил санкцията определена с чл. 15, ал. 2 от ЗСП.
С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение.
По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 812/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.